— И Бадри е бил там — прошепна Дануърти.
— Знам. Единият го познава. Били са там от девет до два, което означава инкубационен период от двайсет и пет до трийсет часа, което си е точно в рамките на четирийсет и осем, ако вирусът е тръгнал от Бадри.
— Ти съмняваш ли се, че е той?
— Мисля, че е много по-вероятно и тримата да са били заразени от един и същи човек. Някой, когото Бадри например е видял по-рано същата вечер, а другите двама — по-късно.
— Преносител?
Тя поклати глава.
— По правило човек не може да е преносител на миксовирус, без да се зарази и самият той, но въпросният преносител може да е имал само леки прояви на неразположение или пък да не е обърнал внимание на симптомите.
Дануърти се сети как Бадри се беше строполил върху конзолата и се зачуди как е възможно да не обърнеш внимание на подобни симптоми.
А ако този човек — продължи Мери — е бил в Южна Каролина преди четири дни…
— Ще направиш връзката с американския вирус.
— А ти можеш да спреш да се притесняваш за Киврин. Тя не е ходила да танцува в Хедингтън — каза Мери. — Не трябва да забравяме обаче, че връзката може да е доста по-далечна от тази със забавата в Хедингтън.
Тя се намръщи, а Дануърти си помисли: „Няколко възможни преносители, които нито са дошли в болницата, нито са се обадили на лекар. Няколко възможни преносители, които до един не са обърнали внимание на симптомите.“
В главата на Мери очевидно се въртяха същите мисли.
— Тия твоите майсторки по камбаните — те кога пристигнаха в Англия?
— Не знам. В Оксфорд обаче дойдоха едва този следобед, след като Бадри вече беше отишъл при мрежата.
— Нищо де, поразпитай ги все пак. Кога са кацнали, къде са ходили, дали някой от тях е бил болен. Някой от групата може да има роднини в Оксфорд и да е пристигнал по-рано. В колежа има ли американски студенти от долните курсове?
— Не. Но Монтоя е американка.
— Виж, за това не се бях сетила — рече Мери. — Тя откога е тук?
— От началото на семестъра. Но може да е имала контакти с някой друг американец, който е дошъл за малко.
— Ще я разпитам като дойде за кръвната проба — каза Мери. — Ще ми се ти пък да разпиташ Бадри за американците, които познава, или пък за студенти, които са ходили до Щатите на разменни начала.
— В момента спи.
— Ти трябва да направиш същото — каза тя. — Нямах предвид да го разпиташ веднага. — Тя го потупа по ръката. — Няма нужда да чакаш тук до седем. Ще изпратя някой да стои тук, за да взема кръв и да мери кръвното налягане, а ти можеш да си отидеш у вас да поспиш. — Тя хвана китката му и погледна уредчето за мерене на температурата. — Някакви студени тръпки?
— Не.
— Главоболие?
— Да.
— То е от изтощението. — Тя пусна китката му. — Веднага ще изпратя някого.
После погледна изтегналия се на пода Колин.
— Колин също ще трябва да бъде тестуван, поне докато не се уверим, че вирусът се разпространява по капков път.
Колин беше заспал с отворена уста. Гобстопърът бе залепнал от вътрешната страна на бузата му и Дануърти се зачуди дали детето няма да се задуши.
— Ами внук ти? — попита той. — Да го взема ли с мен в „Балиол“?
Тя го погледна с благодарност.
— Можеш ли? Хич не ми се ще да ти тръсвам и него, но съм почти сигурна, че няма да се прибера, докато не овладеем ситуацията. — Тя въздъхна. — Бедното момче. Надявам се, че коледната му ваканция няма да се провали.
— Аз лично не бих се притеснявал за това — каза Дануърти.
— Е, както и да е. Но съм ти много задължена — рече Мери. — Веднага ще се погрижа за тестовете.
Щом тя излезе от стаята, Колин скочи и попита:
— Какви тестове? Това означава ли, че и аз мога да пипна вируса?
— Искрено се надявам, че не — отвърна Дануърти, като се сети за посинялото лице на Бадри и затрудненото му дишане.
— Но има някаква вероятност, нали? — настояваше Колин.
— Много малка — успокои го Дануърти. — На твое място аз не бих се притеснявал.
— Хич не се притеснявам. — Момчето протегна ръка. — Май са започнали да ми се появяват обриви. — И показа една луничка.
— Това не е сред симптомите на този вирус — обясни Дануърти. — Събери си нещата. След пробата ще те заведа у дома. — Той взе шала и палтото си от стола, където ги беше метнал.
— А какви точно са симптомите?
— Висока температура и затруднено дишане — отговори Дануърти.
Пазарската чанта на Мери лежеше на пода до стола на Латимър. Дануърти реши, че ще е по-добре да я вземат.
В този момент влезе сестрата с подноса за кръвните проби.
— Температурата ми се покачва — каза Колин и се хвана артистично за главата. — Не мога да дишам.