— Сега пази тишина — нареди Дануърти. — Всички спят.
При портала нямаше никого, нито пък в предния двор. В залата лампите светеха — майсторките по камбаните сигурно в момента закусваха, но в общото помещение на долните курсове беше тъмно, както и в „Салвин“. Ако можеха да се качат по стълбите, без да срещнат някого и без Колин внезапно да реши, че е гладен, можеха и да се доберат безпроблемно до стаите.
— Шшт — каза Дануърти. Момчето тъкмо беше спряло, за да извади „гобстопъра“ си и да провери цвета му, който беше станал пурпурночервен. — Трябва да внимаваме да не събудим някого. — И с пръст на устните си се обърна и се сблъска с една двойка на входа.
Бяха облечени в дъждобрани и се прегръщаха така енергично, че младежът почти не забеляза сблъсъка. Девойката обаче стреснато се отскубна от прегръдката му. Беше с къса червена коса и под дъждобрана беше облечена с униформата на медицинска стажантка. Младежът беше Уилям Гадсън.
— Поведението ви е неподходящо както за времето, така и за мястото — каза строго Дануърти. — Проявите на интимност на обществено място са строго забранени на територията на колежа. Идеята е много лоша и защото майка ви може да се появи всеки момент.
— Майка ми? — възкликна Уилям със същото отвратено изражение, което беше направил Дануърти, когато я видя да се приближава по коридора с куфара в ръка. — Тук? В Оксфорд? От къде на къде? Нали сме под карантина!
— Под карантина сме, но майчината любов няма граници. Тя е загрижена за здравето ти, както впрочем и аз, като се имат предвид обстоятелствата. — Той се намръщи на Уилям и младото момиче, което беше започнало да се кикоти. — Предлагам ти да изпратиш съучастницата си до вкъщи, след което да се подготвиш както подобава за гостуването на майка си.
— Гостуване ли? — възкликна отново Уилям, този път истински поразен. — Да не искате да кажете, че тя мисли да остане?
— Опасявам се, че няма никакъв избор. Все пак има наложена карантина.
Изведнъж осветлението на стълбището щракна и се появи Финч.
— Слава Богу, че вече сте тук, господин Дануърти — рече той.
Той също държеше купчина цветни листа и ги размаха пред Дануърти.
— От Националното здравеопазване току-що изпратиха още трийсет задържани. Казах им, че вече нямаме никакво място, но хич и не щяха да ме чуят. Не знам какво да правя. Просто не разполагаме с необходимите провизии за толкова много хора.
— И с тоалетна хартия — подметна Дануърти.
— Да — съгласи се Финч и поглади листата. — Както и с хранителни запаси. Само тази сутрин отидоха половината яйца и бекон.
— Яйца и бекон? — зарадва се Колин. — Има ли още?
Финч го изгледа въпросително.
— Това е племенникът на доктор Ааренс — обясни Дануърти, преди Финч да е успял да подеме нова офанзива. — Ще се настани в моите помещения.
— А, така може, защото аз просто не мога да намеря място дори за още един човек.
— Господин Финч, и двамата не сме спали цяла нощ, така че…
— Ето го списъка на запасите от тази сутрин. — Финч подаде на Дануърти един влажен син лист. — Както сам виждате…
— Господин Финч, високо оценявам загрижеността ви за провизиите, но това определено може да почака малко…
— Това е списък на телефонните обаждания за вас като тези, на които трябва да отговорите, са отбелязани със звездичка. Това е списъкът на уговорените ви срещи. Пасторът би желал да присъствате на репетицията за службата за Бъдни вечер, която ще се състои утре в шест и петнайсет в църквата „Св. Богородица“.
— Ще се обадя на всички, но след като…
— Доктор Ааренс се обади два пъти. Искаше да разбере какво сте научили от майсторките по биене на камбани.
Дануърти разбра, че няма да може да си почине и въздъхна:
— Настани новодошлите в „Уорън“ и „Базеви“ по трима в стая. В склада има допълнителни легла.
Финч отвори уста, за да протестира, Дануърти го прекъсна:
— Ще трябва да се примирят с миризмата на боя.
После подаде на Колин пазарската чанта и чадъра на Мери и каза:
— Онази сграда ей там, дето свети, е залата. Кажи, че искаш да закусиш, а после да те заведат до моя апартамент.
Накрая се обърна към Уилям, който търсеше нещо под дъждобрана на стажантката.
— Господин Гадсън, спрете едно такси за съучастницата си, след което открийте студентите, които са останали тук за ваканцията. Попитайте ги дали през последната седмица са ходили до Щатите или пък са имали контакти с някой, който е бил там. Направете списък. Вие не сте пътували до Щатите напоследък, нали?
— Не, сър — отвърна младежът, като извади ръцете си изпод дъждобрана на стажантката. — Цялата ваканция съм тук. Чета Петрарка.