Книга на Страшния съд

Гледаше ме как си стягам шнуровете на роклята и как си връзвам обувките, а по време на цялата вечеря не свали орловия си поглед от мен. Бях седнала между двете момиченца и се хранех от една копанка с тях. Икономът беше запратен чак на края на масата, а Мейзри се беше скрила вдън земя. Според господин Латимър свещеникът се е хранел на масата на господаря, но предполагам, че лейди Имейн не одобрява отец Рош.

Ядохме месо — мисля, че беше еленско — и хляб. Еленското беше с вкус на канела, сол и понамирисваше, а хлябът беше твърд като камък. Всичко това обаче беше далеч по за предпочитане от кашата и мисля, че на масата не направих нито една грешка.

Сигурна съм, че непрекъснато правя грешки и тъкмо поради тази причина лейди Имейн е така подозрително настроена спрямо мен. Дрехите ми, ръцете ми, структурата на изреченията ми са леко (или не толкова леко) различни и всичко това ме кара да изглеждам някак чуждоземна, особена — подозрителна.

Лейди Еливис е прекалено разтревожена за процеса на съпруга си, за да забелязва грешките ми, а пък момичетата са още прекалено малки. Лейди Имейн обаче забелязва всичко и сигурно и за мен си прави опис с черни точки като този за отец Рош. Слава Богу, че не им казах, че съм Изабел дьо Боврие. Тя щеше да забрави напълно, че сме по средата на зимата, и сама щеше да отпътува до Йоркшир, за да ме залови в лъжа.

Гавин дойде едва след вечеря. Мейзри, която в крайна сметка се беше промъкнала със силно зачервено ухо и с една паница ейл, беше придърпала пейките близо до огнището, а в огъня беше поставила няколко дебели цепеници и жените седяха край огъня и шиеха.

Гавин спря пред паравана, очевидно изтощен от дълго препускане, и в първия момент никой не го забеляза. Роузмунд нещо се беше отнесла над бродерията си. Агнес буташе количката си напред-назад с дървения рицар вътре в нея, а Еливис разказваше на Имейн за ратая, който очевидно не е много добре. Гърдите ме боляха ужасно от пушека, поради което извърнах глава от огъня, за да не кашлям, и го видях да стои там, втренчен в Еливис.

След малко Агнес блъсна количката си в крака на Имейн, която й каза, че е същинско дете на Сатаната, и Гавин се приближи. Аз сведох поглед и започнах да се моля наум да ме заговори.

Чудото стана, защото той падна на едно коляно точно пред моето място на пейката и каза:

— Милейди, радвам се да видя, че сте в по-добро здраве.

Представа си нямах какъв е благоприличният отговор, ако въобще трябваше да кажа нещо. Така че само наведох глава още по-ниско.

Той остана коленичил като слуга.

— Разбрах, че не си спомняте нищо за нападателите си, лейди Катрин. Вярно ли е това?

— Да — продумах аз едва-едва.

— Нито пък за прислугата си или къде може да са избягали?

Аз поклатих глава все още със сведен поглед.

Той се обърна към Еливис.

— Намерих нещичко за престъпниците, лейди Еливис. Открих следите им. Били са много и са били на коне.

Бях изтръпнала, че ще съобщи за залавянето на някой беден селянин, който е събирал съчки в гората, и за обесването му.

— Моля да ми разрешите да потегля по петите им, за да отмъстя за дамата — допълни той, вперил поглед в лейди Еливис.

Еливис изглеждаше напрегната, някак настръхнала, също като първия път, когато ги бях видяла заедно.

— Моят съпруг ни нареди да стоим тук, докато пристигне — каза тя, — а на вас нареди да стоите с нас, за да ни пазите. Не разрешавам.

— Не си вечерял — намеси се лейди Имейн по начин, който сложи край на темата.

Гавин се изправи.

— Благодаря за вашата любезност, сър — рекох бързо аз. — Знам, че точно вие сте ме намерили в гората. — Поех си дъх и се закашлях. — Моля ви преклонно, кажете ми къде точно сте ме намерили, къде е точното място в гората? — Бях се опитала да изрека много неща наведнъж. Започнах да кашлям, поех си твърде дълбоко дъх и се превих от болката.

Докато успея да овладея кашлицата си, Имейн беше накарала да донесат месо и сирене за Гавин, а Еливис се беше върнала към шиенето си, така че все още не знам нищо.

Не, това всъщност не е вярно. Знам защо Еливис изглеждаше толкова напрегната когато той влезе, и защо той си измисли историята за някаква си банда злодеи. И какво означават всички тия приказки за прелюбодейство.

Наблюдавах го, докато стоеше до вратата и гледаше Еливис, и не ми беше необходим никакъв преводач, за да разчета изписаното на лицето му. Този мъж очевидно е влюбен в жената на господаря си.