— С Киврин при мрежата ли се видяхте?
— Мрежата ли? — възкликна Латимър с нотка на съмнение.
— Лабораторията на „Брейзноуз“! — Нервите на Дануърти вече не издържаха.
— „Брейзноуз“? Тържествената коледна служба няма да е в „Брейзноуз“, нали?
— Тържествената коледна служба?
— Пасторът ме помоли да прочета благословението при закриването й — обясни Латимър. — Тя в „Брейзноуз“ ли ще се състои?
— Не. Видели сте се с Киврин вторник следобед. Къде точно се срещнахте?
— Думата „крадци“ беше много трудна за превод. Произлиза от староанглийското theof, но…
Нямаше смисъл.
— Коледната служба е в „Св. Богородица“ от седем часа — рече Дануърти и затвори.
Позвъни на портиера на „Брейзноуз“ — той продължаваше да си украсява елхата — и го накара да погледне в тетрадката си за името на Киврин. Тя не беше ходила там вторник следобед.
Дануърти извика на екрана на компютъра си схемите с контактите и въведе данните от доклада на Уилям. Киврин не се беше виждала с Бадри във вторник. Във вторник сутринта беше ходила в болницата, а след това се беше видяла с Дануърти. Следобед се беше видяла с Латимър, а Бадри сигурно беше тръгнал за партито в Хедингтън преди те двамата да напуснат „Бодлейън“. В понеделник от три насетне беше останала в болницата, но все още оставаше една дупка между дванайсет и два и половина в понеделник, когато можеше да се е видяла с Бадри.
Дануърти прегледа схемите с контактите, които бяха попълнили повторно. Списъкът на Монтоя се състоеше само от няколко реда. Беше попълнила данните си за сряда сутрин, но за понеделник и вторник нямаше нищо, а освен това не беше дала никаква информация за Бадри. Дануърти се зачуди защо, но после се сети, че Монтоя беше дошла след като Мери беше дала указанията за попълване на формулярите.
Може би Монтоя се беше видяла с Бадри преди сряда сутрин или пък знаеше къде е бил той в промеждутъка между дванайсет и два и половина в понеделник.
— Когато се обади, госпожа Монтоя остави ли ти телефонния си номер? — обърна се той към Колин. Отговор не последва. Той вдигна поглед. — Колин?
Колин не беше нито в стаята, нито във всекидневната, макар че шалът му беше там.
Дануърти потърси номера на Монтоя в „Брейзноуз“ и го набра, без обаче да очаква, че ще я намери. Щом продължаваше да търси Бейсингейм, значи още не беше получила разрешение да се върне в дупката си и без съмнение сега висеше в Националната служба по здравеопазването или в Националния тръст, за да ги изтезава да приемат разкопката за „безценна находка“.
Облече се и тръгна да търси Колин. Дъждът продължаваше да вали, небето бе все така сиво. Надяваше се, че майсторките по камбаните и другите, поставени под карантина, са закусили раничко и са се върнали по стаите си, но надеждите му се оказаха напразни. Още по средата на вътрешния двор вече започна да чува пискливото жужене на женски гласове.
— Слава Богу, че вече сте тук, сър — посрещна го Финч на вратата. — Току-що се обадиха от Националната служба. Искат да приемем още двайсет души.
— Кажи им, че не можем — отвърна Дануърти, загледан в тълпата. — Имаме заповед да избягваме контакти със заразени. Виждал ли си племенника на доктор Ааренс?
— Току-що беше тук — каза Финч и надникна над главите на жените, но Дануърти вече го беше забелязал. Колин беше застанал в края на масата, където бяха насядали майсторките по камбаните, и си мажеше няколко филии с масло.
Дануърти си проправи път до него.
— Когато се обади госпожа Монтоя, каза ли ти къде може да бъде открита?
— Тая с колелото ли? — попита Колин и доразмаза мармалада върху филийката си.
— Да.
— Не, не ми каза.
— Ще закусите ли, сър? — попита Финч. — Опасявам се, че вече нямаме бекон и яйца, а и мармаладът е на привършване — той хвърли унищожителен поглед към Колин, — но пък има овесена каша и…
— Ще изпия един чай — прекъсна го Дануърти. — И не ти спомена откъде се обажда?
— Седнете, моля ви — каза госпожа Тейлър. — От доста време искам да поговоря с вас за нашия „Чикагски сюрприз“.
— Какво точно каза госпожа Монтоя? — попита Дануърти Колин.
— Че никой не го е грижа, че дупката й се съсипва, и че така щяла да се прахоса една безценна връзка с миналото, и що за човек можел да отиде за риба посред зима — обясни Колин докато изстъргваше мармалада от стените на бурканчето.
Чаят ни също е почти на привършване — каза Финч и наля в чашата на Дануърти някаква много бледа течност.