— О, чудесно — каза свещеникът. — Тя толкова много искаше да отиде. И какъв късмет има, че пропуска всичко това.
— Да съгласи се Дануърти. — Мисля, че ще е по-добре да прочета словото си предварително.
Вътре беше дори още по-топло и миришеше на влажна вълна и влажни камъни. По прозорците и на олтара тъжно потрепваха лазерни свещи. Майсторките по биене на камбани тъкмо подготвяха две големи маси пред олтара и ги застилаха с тежки червени покривки от вълна. Дануърти пристъпи до певницата и отвори Библията на Евангелие от Лука.
— „А през онези дни излезе заповед от Кесаря Августа да се напише всичката вселенна“ — зачете той.
Наистина бе остаряло. А там, където бе Киврин, още не беше написано.
Той се върна навън при Колин. Потокът хора не секваше. Свещеникът от протестантската църква и мюсюлманският имам отидоха за още столове, а пасторът се въртеше около пещта и се опитваше да направи нещо с термостата.
— Запазил съм две места за нас на втория ред — каза Колин. — Знаеш ли какво направи госпожа Гадсън по време на следобедния чай? Изхвърли ми „гобстопъра“. Каза, че бил покрит с микроби. Много се радвам, че майка ми не е такава. — Той пооправи купа листа, който беше изтънял значително. — Знаеш ли, мисля, че подаръците й за мен не са пристигнали заради карантината. Сигурно е трябвало да изпратят най-напред провизии. — И той отново оправи купа, който и без това си беше вече подреден.
— Много е възможно — съгласи се Дануърти. — Ти кога би искал да си отвориш другите подаръци? Тази вечер или утре сутринта?
Колин се опита да си придаде незаинтересуван вид и каза:
— Сутринта, моля. — И подаде на една дама в жълт шлифер лист с дневния ред и я дари с грейнала усмивка.
— Хубаво, хубаво — рече рязко тя и му го измъкна от ръката. — Радвам се, че поне някой си е запазил коледното настроение въпреки смъртоносната епидемия.
Дануърти влезе и седна на един стол. Флиртът на пастора с пещта очевидно не беше постигнал нищо. Дануърти си свали шала и палтото и ги метна на съседния стол.
Предишната година бяха умрели от студ.
— Крайно автентично — му беше прошепнала Киврин, — а също така и четенето на Писанието. „Ония, които събираха дидрахмите, рекоха: вашият учител ще плаща ли дидрахма“? — продължи тя с цитат от популярното издание и му се усмихна. — През средновековието библията също е била на език, който не са разбирали.
Дойде Колин и седна върху палтото и шала на Дануърти. Свещеникът от протестантската църква стана и се промуши между масите на майсторките по камбаните и олтара.
— Да се помолим — рече той.
Чу се как множество възглавнички се пускат на каменния под и всички присъстващи паднаха на колене.
— О, Боже, Ти, Който изпрати тази зараза сред нас, говори на Твоя ангел-разрушител, задръж десницата Си и не позволявай тази земя да опустее, а всички души по нея — да измрат.
„Хубаво е да спрем с поуките дотук“ — помисли си Дануърти.
— Както в ония дни, когато Бог изпрати мор на Израил и загинаха всички люде от Дан до Вирсавия, седемдесет хиляди души, така сме и ние сега насред зараза и Те молим да прибереш бича на гнева Си от нас, вярващите.
Тръбите на древната пещ започнаха да потракват, но това като че ли въобще не можеше да отвлече вниманието на свещеника. Той продължи да говори цели пет минути, през което спомена приличен брой случаи, в които Бог беше помлял неправедните и им „беше изпратил чума“. Накрая помоли всички да станат и да запеят „Бог ви дава радост, не се печалете“.
По едно време се промъкна Монтоя и седна на мястото до Колин.
— Загубих си целия ден в Националната служба по здравеопазването — прошепна тя. — Исках да ми дадат разрешение. А те си мислят, че имам намерение да хукна наоколо и да разнасям зараза. Казах им, че ще отида право при разкопките, че там няма кого да заразявам, но да не мислиш, че ме послушаха?
Тя се обърна към Колин.
— Ако си получа разрешението, ще ми трябват доброволни помощници. Искаш ли да изравяш трупове?
— Той не може — намеси се Дануърти веднага. — Баба му няма да го пусне. — Той се наведе през Колин и прошепна: — Опитваме се да разберем къде се е намирал Бадри Шодхури в понеделник следобед от дванайсет до два и половина. Да си го виждала тогава?
— Шшт — обърна се към тях жената, която се беше сопнала на Колин.
Монтоя поклати глава.
— Точно тогава бях с Киврин и обсъждахме картата и схемата на Скендгейт.
— Къде? При дупката ти ли?
— Не, в „Брейзноуз“.
— А Бадри не беше ли там? — попита той, но знаеше, че няма никаква причина Бадри да е бил там по това време. Той самият го беше помолил да се заеме с това спускане чак в два и половина, когато се бяха срещнали.