Ник простена.
— Тихо, тихичко, момченце! — разнесе се глас зад него.
— Откъде дойде? Все едно падна от небето. Що за начин да пристигнеш?
— Бях се качил на ябълката — каза Ник.
— Аха, дай да видя крака ти. Обзалагам се, че е счупен също като клона — хладни пръсти заопипваха левия му крак.
— Не е счупен, изкълчен е, а може би е само навехнат. Имаш дяволски късмет, момче, че си паднал върху купчината. Няма нищо страшно.
— Ох, добре — промърмори Ник. — Обаче ме боли.
После обърна глава, за да види кой говори.
Тя със сигурност беше по-голяма от него, но още не беше съвсем пораснала, и не изглеждаше нито приятелски, нито враждебно настроена. По-скоро беше предпазлива. Имаше интелигентно излъчване, но лицето й изобщо не беше красиво.
— Аз съм Ник — представи се той.
— Живото момче ли? — възкликна тя.
Ник кимна.
— И аз така си помислих — внимателно каза тя. — Чувала съм за теб, мълвата стигна и дотук, до неосветената земя. Как ти викат?
— Оуенс — отвърна той. — Никой Оуенс. Накратко, Ник.
— Ами, здравейте тогава, млади господин Ник.
Ник я огледа от горе до долу. Носеше обикновена бяла риза, косата й беше дълга, с миши цвят, а в изражението й имаше нещо таласъмско — намек за усмивка в ъгълчето на устните, вечно спотаен там, както и да се сменяше изражението на лицето й.
— Самоубийца ли си? — попита Ник. — Или си откраднала шилинг?
— Никога нищо не съм крала — отвърна тя. — Дори и носна кърпичка. Освен това — момичето продължи игриво — самоубийците са ей — там, от другата страна на глоговите храсти, а двамата обесени са до боровинките. Единият правеше фалшиви монети, а другият беше прочут крайпътен крадец, или поне той така твърди, въпреки че мен ако питаш, се съмнявам да е бил нещо повече от обикновен разбойник и скитник.
— Аха — каза Ник. После, докато в ума му се оформяше подозрение, плахо започна: — Казват, че тук е погребана вещица…
Тя кимна.
— Удавена, изгорена и заровена тук без да сложат дори едно камъче да отбележат къде е.
— Била си удавена и изгорена?
Тя седна до него на купчинката окосена трева и постави хладните си ръце върху пулсиращия от болка крак.
— Дойдоха в колибата ми на разсъмване, още не бях се събудила, и ме извлякоха на поляната. Всички крещяха: „Ти си вещица!“ — дебели и току-що умити, розови в ранната утрин като прасета, готови да тръгнат към пазара. После един по един се изправяха и говореха разни неща за прокиснало мляко и окуцели коне. Най-накрая се изправи госпожица Джемайма — най-дебелата и най-розовата, и каза как Соломон Порит вече не й обръща никакво внимание, а все се навърта край пералнята, като муха на мед. Заради моята магия, така каза тя, е станал той такъв и магията трябва да се развали. Затова ме завързаха за позорния стълб и го потопиха в езерото. Казаха, че ако съм вещица, няма да се удавя, няма дори нищо да усетя, но ако не съм, ще се разбере. А бащата на госпожица Джемайма им даде по един грош да държат стълба под мръсната зелена гнилоч много дълго, за да види дали ще се нагълтам с вода.
— И нагълта ли се?
— О, да, дробовете ми се напълниха. Това беше краят ми.
— Аха — каза Ник. — Значи все пак не си била вещица.
Момичето го прониза с малките си, кръгли, призрачни очи и се усмихна криво. Още приличаше на зъл дух, но на красив зъл дух и Ник реши, че не й е трябвала магия, за да примами Соломон Порит, не и с тази усмивка.
— Ама че глупост! Разбира се, че бях вещица. Разбраха го, когато ме отвързаха от стълба и ме проснаха на ливадата, мъртва и покрита с водна леща и воняща тиня. Забелих очи и проклех всички, които онази сутрин бяха на ливадата, никой да не намери покой в гроба си. Изненадах се колко лесно излезе проклятието. Също като непознат танц, когато краката ти подемат стъпките на нова мелодия, която ушите ти не са чували никога, а умът ти не познава, и я танцуват до зори — при тези думи тя се изправи, завъртя се, подскочи и голите й крака проблеснаха на лунната светлина. — Така ги проклех, с последния си дъх. После издъхнах. Изгориха тялото ми на ливадата, докато от него остана само черен въглен, и ме пуснаха в дупка в неосветената земя, без да сложат и един камък с името ми — едва тогава момичето млъкна и за миг изглеждаше тъжно.