Ала знай, че всичко онова, което аз съм упълномощен да ти дам тук, идва от същия извор, от който е черпил някога като Светещ в Прасветлината Йешуа!
Няма нито една дума, изречена някога от „най-силно любещия“ за самия него, която и аз да не мога да повторя за себе си, ако това е необходимо...
В едно само трябва и аз, изпълнен с благоговение, да се преклоня пред него, и както много добре зная кое е то, така също зная, че няма нито един от моите братя, който да не сведе тук почтително глава пред него.
А то е силата на любовта, стигнала до живо самораздаване у него и в неговото дело!
От неговата любов ще получиш и ти живот, ако успееш да схванеш онова, което идвам да ти възвестя във всичките си книги!
Блазе ти, ако не се възмутиш от моите думи, защото човекът, за когото говоря тук, може и за тебе да е станал „Бог", в какъвто се е превърнал за безброй хора в тяхната собствена или възприета от другите представа, въпреки че през земните му дни никоя дума нямаше да му се стори достатъчно остра, за да отхвърли той от себе си такова обожествяване!--
Но аз не говоря тук за твоя „Бог“, издигнат през последните две хилядолетия от земните, породени от мозъка представи на безброй хора; за „Бога“, когото наричаш с името на най-силно любещия, както са ти заръчали твоите ограничени, обхванати от страх учители.
Аз говоря единствено за съединения с Духа земен човек, станал след мъченическата смърт на земното си тяло, против своята воля, наложен прототип на тези толкова ограничени антропоморфнп представи за Бога...
Познавам до най-дълбоките му корени човешкото въжделение да си създава Богове по човешки образ и заедно с теб почитам възвишените човешки форми, служили в течение на много столетия на твоя изграден по човешките верски представи култов образ.
Обаче аз съм същевременно здраво съединен с духовната същност на исторически съществувалия човек, станал толкова против волята си причина за издигането на този култов образ в негово име.
Да бъда глас и свидетел на този духовен човек, ми е възложено от духовната структура на живота, от който аз, както някога и той, съм роден в човешко тяло...
Аз спокойно мога да очаквам времето, в което тези думи не ще бъдат белег нито па самонадеяност, нито на умопомрачение!
7.3 <<< ЗА ИЗНАЧАЛНИЯ ОГЪН НА ЛЮБОВТА
Недей казва, че имаш любов, докато все още се тревожиш за себе си!
Подобно на „полските кринове“, — растящи волно в страните на Изтока, и „птиците небесни“, ти не бива вече да познаваш тревогата за самия себе си, ако искаш да станеш наистина способен да постигнеш любовта в нейната най-висша форма!
Докато все още те измъчва тривиалната, подхранвана от страха разтревоженост за самия тебе и за твоята земна съдба, а тази тревога не е нищо друго освен очевидната липса на упование във Вечното, — ти наистина не знаеш още нищо за любовта, на която някога е учел възвишеният Учител, — онази любов, която единствено може да те направи свободен. —
Ти ставаш сам роб на тези си тревоги и въпреки цялото си безпокойство не можеш да спечелиш нищо чрез него!
А най-божествената сила лежи в същото време неизползвана в теб, защото ти не знаеш как да я използваш!
Ти „обичаш“ може би „от все сърце“ всички, които са ти „скъпи“, които не би желал да загубиш в този земен живот, ти сигурно си внушаваш чувства на някаква „общочовешка любов“, — и „обичаш“ дори животните и растенията, „обичаш“ всичко, което минава пред очите ти?
Ще се учудиш, като ти кажа, че въпреки всичко това ти още едва ли живееш в любовта!
Самият, език на твоята страна може да ти послужи тук за урок, защото за някого, когото „обичаш“ по своя си начин, ти имаш навика да казваш: „Драго ми е да го имам“. —
Да го “имаш" е важното за теб при твоята „любов“ и това „имане“ да ти доставя чувство на задоволство, — дори ако това „притежаване“ се състои само във възможността да го виждаш и чуваш или просто в съзнанието, че даден твой ближен, намиращ се близо до теб или пък пространствено отдалечен, ти принадлежи!--
А любовта, за която говори учението на „най-силно любещия“, любовта, която идва да ти възвести тази книга, е една духовна, но същевременно и по земному втъкана във всеки живот пракосмична сила, която трябва да протече през теб така, както те изпълва с всемогъщата си тръпка по-низшата форма на същата сила, щом почувствуваш да се разгаря в теб любовният плам на твоята земно-животинска природа! —