Изтлялото днес е наистина загубено, а с него и едно твърде скъпо, притежавано някога от човечеството богатство, но пусналата нови филизи млада зеленина на земята няма да бъде унищожена втори път, няма отново да стане похотливо заграбена, лакомо погълната храна за лодземния огън!
Тук също действуват възвишени помагачи, макар че те не можеха да попречат да намери унищожение онова, което в себе си носеше волята за унищожение, без да знае за нея...
Високите помагачи, действуващи тук, ще съумеят мъдро да предпазят всяка нова, млада зеленина от огъня на унищожението и като истински приятели на човека, пълни с разбиране и с готовност да дадат съвет, ще изгонят, тласкани от състрадание, обратно в техните гробове потракващите с кости скелети, които кръжат пред слънцето като огромни, надянали дълги надиплени мантии прилепи, така че светлината на Праслънцето на вечния Дух да може най-после да изпрати до всичко живо цялата топлина на своите лъчи. —
Само от това Праслънце получават цялата си излъчваща способност отделните духовни „слънца“, от които земното човечество се нуждае, както рояците планети в небесната твърд се нуждаят от своите безброй огнени слънца, за да запазят правилните си орбити...
Не пред „залеза" на Запада, както считат някои, е изправено днес човечеството; тъкмо по-късният му, най-голям възход изисква жертвите, които будният човек на Запада е принуден да оплаква сега! ! !
“Който има уши да слуша, нека слуша”
=================
Поличбите на днешното време трябва да се тълкуват съвсем различно от това, което предлага в своето заслепление умуващият скептицизъм, обиращ аплодисментите на тълпата чрез акробатичните си жонгльорства с топките на мисълта!!!
Тук е нужно „търпението и вярата на светците“!
Не на такива, които се мислят за „свети“, защото като пълзящи червеи се измъкват от всеки грях, а на онези наистина предусещащи святото спасение, здраво стъпили на земята хора, които винаги досега са били нейната „сол“! —
Дори нашите внуци вече няма да познават тези дни на маниакално заслепление, които клонят към своя свършек, макар и окончателният им край да изглежда още твърде далеч.
Те едва ли ще намерят в себе си разбиране за болезненото състояние на мозъците, станали днес танцова площадка на бесове, защото в обвързаността си с тези тъмни сили, в чиито ръце сами са се отдали, те са отворили всички врати и вратички на глупостта, че „човекът'' бил само онова жалко земно животно; —- много по-жалко от всички други животни на тази земя, — каквото той се чувствува, докато още не знае, че е вратата към спасението на духовния Човек.
А едва осъзнаването на този факт му дава увереност, че само най-висшата форма на любовта може да му дари невероятното могъщество така да преобрази лицето на тази земя, че всяка печал, сполетяла човека на земята, — всяка, болест, неволя и страдание да бъдат принудени да изчезнат, както са изчезнали онези чудовища, от които някогашното човешко животно е бягало, преди да се научи да ги побеждава!--
Всички ние, над чиито глави днес тегне смъртната сянка на тези мрачни дни, сме гробарите на едно старо време и заедно с това създателите на новия живот, който трябва един ден да оживи тази земя! — —
От всички нас ще поиска отговорност цялото човечество, което ще населява занапред това земно кълбо, когато онова космично:
„Свърши се”
прозвучи през ония сфери, където духовният Човек е намерил убежище, след като сам някога се бе откъснал от Божеството, за да стане твърде скъпа играчка в ръцете на една неподозирана съдба!—
Ние всички сме призвани или да преобразим лицето на земята, или да бъдем пречка за неговото преобразяване, независимо, че едва по-късните поколения ще могат да пожънат плодовете, израснали от семето, което ние сме заложили в земята!--
Но не мисли, че ние самите няма да видим нашето дело осъществено, макар че ще можем да дочакаме само цветове там, където идващите след нас ще пожънат плодове!
Колкото по-скоро наберем смелост да действуваме будно, толкова по-сигурно ще видим как от това дело, което е дело на сърцето, се разтварят цветните пъпки на бъдещите плодове!
Неимоверно много е поверила на нашата воля съдбата в тези сериозни дни, и — наистина: наслада е да се живее в такова време, — за всеки, който съумее будно и отговорно да оцени значението на собствения си живот за бъдещето на всички следващи поколения!