Руджиеро Леонкавало е роден на 8 март 1858 г. в Неапол. Проявил музикалното си дарование от ранно детство, осемгодишен вече учи в консерваторията „Сан-Пиетро“ в родния си град. След завършването на музикалното си образование отначало Леонкавало се отдава на концертна дейност като пианист, предава уроци по пиано, участвува в оперни трупи и др. През 1889 г. се изнася първата му опера „Сън в лятна нощ“ по собствено либрето върху Шекспировата комедия. С неуспеха на операта му идва разочарованието, но той продължава да пише. Големият му успех идва със създаването на „Палячо“. След изнасянето й композиторът си спечелва световна известност. Тази опера е създадена по една действителна случка, станала в Калабрия, която авторът е научил от баща си — съдия. Леонкавало е притежавал литературен талант и сам е написал либретата на всичките си опери. Въпреки че написаните след „Палячо“ негови опери, като „Чатертон“, „Бохеми“, „Заза“, „Ролан от Берлин“, „Първа целувка“, „Цигани“ и др. носят всички белези на неговата музика, те не са могли да си спечелят популярност.
Леонкавало умира на 9 август 1919 г. в градчето Монтекатини край Флоренция.
ПАЛЯЧО
Музикална драма в две действия и пролог
Либрето Руджиеро Леонкавало
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Канио, собственик на трупа пътуващи комедианти, в комедията — Палячо — тенор
Неда, негова жена, в комедията — Коломбина — сопран
Тонио, артист от трупата, в комедията — Тадео — баритон
Бепо, артист от трупата, в комедията — Арлекин — тенор
Силвио, млад селянин — баритон
Селянин — бас
Селяни, селянки, деца.
Действието става в село Монталто в Калабрия (Италия), на 15 август 1865 г.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Леонкавало притежава безспорен талант и на литератор. Неговите либрета, в които се чувствува влиянието на именития италиански писател Джовани Верга (1840–1922), смятан за родоначалник на течението „веризъм“ в литературата, са написани с умение и по изискванията на сценичната драматургия. Либретото на „Палячо“ е изградено върху истинска случка. Леонкавало композира тази си опера, за да участвува в конкурса на миланския издател Сонзонио през 1890 г. Първата награда на този конкурс е присъдена на операта „Селска чест“ от Пиетро Маскани „Палячо“ не е допусната до конкурса, тъй като той е само за едноактни опери. Две години по-късно самият Сонзонио помага „Палячо“ да бъде поставена. Нейната премиера е на 21 май 1892 г. в театър „Дал Верме“ под диригентството на Артуро Тоскаиини. Ролята на Канио изпълнява известният тенор Морел. Посрещната с възторг от публиката, „Палячо“ скоро завладява световните оперни сцени.
У нае операта „Палячо“ е изнесена като една от първите постановки на Оперната дружба — през 1909 г. Диригент е Алоис Мацак, а режисьор — К. И. Михайлов-Стоян.
СЪДЪРЖАНИЕ
Клоунът Тонио излиза пред завесата и споделя с публиката, че това, което ще стане на сцената, е къс от истинския живот. В гърдите на палячото също тупти сърце. И артистите, както всички обикновени хора обичат, мразят и не винаги сълзите им са фалшиви.
В малкото италианско селце Монталто е пристигнала трупа пътуващи комедианти. Канио, водачът на трупата, кани заобиколилите го хора на представлението, което ще бъде изнесено същата вечер. Селяните, радостни от срещата, повеждат комедиантите към кръчмата, за да ги почерпят. Канио и Бепо с радост приемат поканата, но Тонио отказва. Селяните, шегувайки се, му подмятат, че той не иска да отиде с тях, за да остане насаме с Неда. Закачката не се харесва на Канио. Той казва, че такива шеги с него са опасни — готов е да убие всеки свой съперник. Канио целува жена си и тръгва с всички към кръчмата. Заканата на ревнивия съпруг е разтревожила Неда. Тя с радост е дошла в това село, където живее нейният любим Силвио. Със свито сърце младата жена мечтае за предстоящата среща с любимия си. Идва клоунът Тонио, който отдавна е влюбен в Неда. Най-после той се е решил да разкрие чувствата си. Обаче Неда се надсмива над него. Когато Тонио, без да може повече да ее владее, се опитва да я целуне, тя го отблъсква с камшика си. Обиден и озлобен, Тонио си тръгва, като се заканва да си отмъсти жестоко. Внимателно се приближава Силвио. Младият селянин си дава сметка на каква опасност се излагат и двамата, но е дошъл, за да склони Неда да избяга с него. Тя се колебае, но пламенните думи на любимия й я карат да се съгласи. Двамата се уговарят да избягат още същата нощ след представлението. През това време Тонио, който е следил Неда, довежда Канио. При тяхното завръщане Силвио успява да избяга, без да го познаят. Побеснял от ревност, Канио кара жена си да каже името на своя любовник. Когато Неда отказва, той вдига срещу нея ножа си. Спира го Бепо.