„Цар и дърводелец“ е поставена за пръв път у нас през 1933 г. в София. Диригент е Венедикт Бобчевски, а режисьор — Илия Арнаудов.
СЪДЪРЖАНИЕ
В корабостроителницата на приморското холандско градче Саардам работи като обикновен дърводелец руският цар Петър I. Той е дошъл тук тайно под името Петър Михайлов, за да изучи корабостроителното дело. В корабостроителницата работи и беглецът от руската армия Петър Иванов, който е влюбен в Мария — племенницата на кмета на града Ван Бет. Новината, че руският цар работи инкогнито в корабостроителниците, вече се е разчула. И пристигналите посланици на Англия и Франция се опитват да открият кой от работниците е руският цар, за да могат да спечелят приятелството на Русия за своите страни. В корабостроителницата идва разтревожената Мария. Тя казва на любимия си Петър Иванов, че чичо й — кметът Ван Бет, е получил нареждане от правителството да следи внимателно какво прави руският работник Петър. Съобщението на Мария смущава и двамата Петровци. Всеки от тях мисли, че се отнася до него. Петър Иванов се страхува, че го търсят заради дезертьорството му, а Петър Михайлов предполага, че са разкрили неговото инкогнито. Правителственото нареждане е обезпокоило и Ван Бет. Той е решил сам да се заеме с разкриването на „престъпника“ Петър. Глупавият и самоуверен кмет пристига в корабостроителницата. За негова голяма изненада обаче се оказва, че тук работят двама руснаци на име Петър. Този факт пообърква Ван Бет, но въпреки това Ван Бет започва своето разследване. След като разпитва вдовицата Браун, кметът решава, че търсеното лице е Петър Иванов. Неочаквано пристига английският посланик. Представяйки се за търговец, който желае да купи кораб, той казва на Ван Бет, че се интересува и от един руснак на име Петър и обещава да награди кмета, ако му помогне да се срещне с него. Ван Бет с радост дава съгласието си и двамата тръгват да го търсят. Тичешком влиза Мария и повиква Петър Иванов. Тя го моли да я отърве от един галантен французин, който си позволява да я ухажва твърде смело. Разгневен, Петър Иванов се нахвърля върху френския посланик. Спира го Петър Михайлов. От разговора с двамата Петровци хитрият французин разбира, че човекът, когото търси, е по-скоро Петър Михайлов. Посланикът казва, че турците са нападнали Русия и че руският цар е свален. Реакцията на Петър Михайлов потвърждава предположението му. Маркиз Шатоньоф помолва царя за среща.
В кръчмата на Саардам. В един ъгъл са седнали Петър Михайлов, френският и руският посланик и водят дипломатически разговор. В другия ъгъл са Петър Иванов, английският посланик и Ван Бет. Макар и да му е ясно, че го бъркат с някой друг, Петър Иванов не смее да разкрие самоличността си, защото се страхува да не бъде арестуван за бягството си от руската армия. От друга страна, той е радостен, че благодарение на тази грешка Ван Бет е започнал да гледа благосклонно на любовта му с неговата племенница Мария. Постепенно кръчмата се изпълва с работници от корабостроителницата и техни близки. Започва веселба. Но скоро тя е прекъсната от появата на полицейския офицер, който поисква от всички да се легитимират, като заплашва, че ще арестува всеки чужденец, който няма документи. Кметът веднага посочва чужденците. За голяма негова изненада се оказва, че и тримата чужденци са посланици. Идва ред на двамата Петровци. Английският посланик твърди, че единият от тях е руският цар, а френският — че това е другият. Съвсем объркан, Ван Бет се чуди на кого да вярва.
Зала в кметството. За да направи посрещането на руския цар в кметството по-тържествено, Ван Бет е съчинил специална кантата и сега я разучава заедно с хора. Сам той ще изпълни солото. В края на репетицията идва Петър Михайлов и Мария му разкрива мъката си: щом като нейният любим се е оказал руският цар (девойката също смята Петър Иванов за царя), той сигурно ще я изостави. Нали царете не се женят за обикновени момичета! Успокоявайки я, Петър Михайлов й дава едно писмо, което тя трябва да отвори едва след топовния гърмеж. Когато Петър Михайлов си отива, неочаквано влиза Петър Иванов. Смутена, Мария не знае как да се държи с „царя“. Странното й държание го засяга и той обиден си отива. Пристигат хористите и всички посрещачи. Градските първенци се представят на Петър Иванов. Младежи и девойки играят пред „царя“ народните танци, а след тях започва тържествената част — приветствената кантата. Хористите са смутени и не могат да започнат песента. Ван Бет е отчаян. Постепенно обаче хористите се окопитват и запяват. В това време откъм пристанището отеква топовен гърмеж. Мария веднага изважда писмото и започва да го чете. Ревнивият Петър Иванов го изтръгва от ръцете й. Разбрал, че неговият другар е истинският руски цар, той хуква към пристанището. Удивени, всички тръгват след „царя“.