Образите на Наташа и Андрей са най-богато разкрити. Андрей от изпаднал в скептицизъм човек преминава през редица контрастни душевни състояния. Не по-малко сложно е психологическото развитие на Наташа — от невинно весело дете, през чистата любов и огорченията от своенравния свекър, през колебанията и изкушенията до величествената душевна чистота. Един от най-привлекателните образи в операта е този на Пиер Безухов — свит, стеснителен, сърдечен и великодушен, — станал любим герой на слушателите. Ярки са и образите на бездушната красавица Елен, на развратния Анатол и др.
ПОВЕСТ ЗА ИСТИНСКИЯ ЧОВЕК
Опера в три действия (десет картини)
Либрето Сергей Прокофиев и Мира Менделсон Прокофиева
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Алексей, летец — барптон
Комисаря — бас
Василий Василевич, известен хирург — бас
Андрей Дегтяренко, летец, приятел на Алексей — бас
Кукушкин, летец — тенор
Гвоздев, танкист — тенор
Олга, годеница на Алексей — сопран
Клавдия, медицинска сестра — мецосопран
Дядо Михайло, председател на колхоза — тенор
Баба Василиса — алт
Варя, снаха на дядо Михайло — мецосопран
Петровна, колхозника — сопран
Федя — ритмичен говор
деца от колхоза
Серьонка — ритмичен говор
Първи хирург — тенор
Втори хирург — баритон
Майката на Алексей — мецосопран
Анюта, студентка — сопран
Старши лекар — тенор
Полковник — бас
Кореспондент — бас
Колхозници, летци, народ.
Действието става през Великата отечествена война 1941–1945.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Още със завръщането си в родината Сергей Прокофиев замисля създаването на съвременна опера. Този замисъл той осъществява с написването на „Семьон Котко“. Обаче с тази си творба авторът не смята, че е изпълнил изцяло задачата си, тъй като сюжетът на „Семьон Котко“ третира събития от времето на гражданската война. През годините на войната Прокофиев сътворява едно от най-значителните произведения в съветската музика — операта „Война и мир“. След като се запознава с великолепната книга на Борис Полевой „Повест за истинския човек“, той бива обзет от желанието да създаде опера по нейния сюжет. Излязлата през 1946 г. прекрасна книга на Полевой, в която се разказва за безпримерния подвиг на летеца Алексей Мересиев, дава отличен материал за оперно произведение. Този сюжет позволява на композитора да обедини стремежа си към създаване, от една страна, на съвременна по изразни средства опера и, от друга, на музикално-сценична творба, отразяваща героизма на руския народ, проявен през Великата отечествена война. Колкото и завладяващ да е сюжетът на „Повест за истинския човек“, толкова е труден за музикално-сценично произведение, тъй като в него няма конфликт между отделни действуващи лица, липсват характерните елементи на традиционната оперна драматургия. Тук драматичното действие е всъщност преживяванията и душевните борби на главния герой в обстановката на великата борба на народа срещу поробителя. Преодолявайки с успех всички трудности, Прокофиев успява да създаде едно наистина новаторско произведение.
Както винаги, Сергей Прокофиев сам пише своето либрето, подпомогнат от жена си Мира Менделсон. Либретистите изпускат много епизоди и подробности от книгата на Полевой, като се придържат към основната линия на развитието на действието и използуват редица текстове от книгата. Прокофиев работи бързо и напрегнато върху това свое произведение и го завършва само за половин година — от 23 октомври 1947 г. до 11 май 1948 г. Оркестрацията е завършена на 11 август същата година. Първото изпълнение на „Повест за истинския човек“ е при закрити врати на 3 декември 1948 г. в Ленинградския театър „Киров“. Критиката се изказва извънредно остро за новата опера. Прокофиев изживява тежко пълното отричане на това си произведение, в което той смята, че е достигнал до нещо съвършено ново в оперния жанр. „Повест за истинския човек“ е изнесена цели 12 години след написването й — на 7 октомври 1960 г. (или повече от седем години след смъртта на композитора) в Болшой театър в Москва. В тази постановка са направени известни поправки в либретото. Операта се посреща с голям интерес и има забележителен успех. „Повест за истинския човек“ веднага влиза в репертоара на много оперни театри в Съветския съюз и в чужбина. Днес тя се смята за творение от златния фонд на съветската оперна литература.