За краткия си живот Бизе е оставил сравнително голямо творчество. Той е имал подчертани интереси към операта (написал е 5 опери), макар че е творил и в други жанрове. В своите спомени Сен-Санс отбелязва, как Бизе му е казвал: „Аз не съм роден за симфоник, на мен ми е нужен театър…“ И действително неговият гений се разкрива в областта на музикалния театър. Музиката на Бизе оказва извънредно силно въздействие с очарованието на слънчевия си оптимизъм и жизненост.
Жорж Бизе е роден на 25 октомври 1838 г. в Париж в семейство на музиканти: бащата — учител по пеене, а майката — пианистка. Първите уроци по пиано получава от майка си. На девет години постъпва в Парижката консерватория, където учи пиано при Мармонтел и композиция при Халеви. Още в консерваторията Бизе написва първите си зрели творби. На 17 години той създава своята Симфония в до-мажор, която се изпълнява и до днес, а две години по-късно с „Доктор Миракъл“ спечелва обявения от Жак Офенбах конкурс за оперета. През 1857 г. Бизе завършва консерваторията и с кантатата си „Кловис и Клотилда“ спечелва голямата Римска премия, която му осигурява специализация в Италия в продължение на няколко години. В Италия Бизе живее от 1857 до 1860 г. Там написва редица произведения, между които комичната опера „Дон Прокопио“ (близка по сюжет на „Севилският бръснар“), операта „Гуслата на емира“, оркестрови и инструментални пиеси, както и кантатата „Васко да Гама“.
След завръщането си в Париж, за да се препитава, Бизе дава частни уроци по музика, преработва и оркестрира чужди произведения и т.н. Едновременно с това той усилено твори. Източните сюжети, разработвани в оперното творчество отдавна (Моцарт — „Отвличане от сарая“, Росини — „Италианката в Алжир“, Майербер — „Африканката“ и мн.др.), продължават да увличат композиторите. Такива произведения в бъдеще ще напишат и много френски музикални творци, като Делиб, Сен-Санс и др. Бизе също не остава чужд на това увлечение. През 1863 г. той завършва първото си зряло оперно творение „Ловци на бисери“, което е прието доста хладно от публиката. После написва операта „Иван Грозни“, а през 1867 г. е поставена също без особен успех операта по сюжет на Уолтър Скот „Красавицата от Перт“. И след „Ловци на бисери“ интересът на Бизе към ориенталските сюжети не намалява. Той написва операта „Джамиле“ по сюжета на поемата на Алфонс Доде „Намуна“, върху която няколко години по-късно ще напише балет и Едуар Лало. По-късно Бизе създава великолепната музика към „Арлезианката“ на Алфонс Доде, която и до днес се ползува със завидна популярност. След „Джамиле“ и „Арлезианката“ Жорж Бизе написва своята най-добра творба — „Кармен“, която е едно от най-значителните произведения в областта на цялата френска опера. Композиторът е трябвало да види провала и на тази си опера. Той не дочаква радостта от малко закъснялото, но справедливо признание на „Кармен“.
Бизе умира само три месеца след нейната премиера, на 3 юни 1875 г. в Париж.
ЛОВЦИ НА БИСЕРИ
Опера в три действия (четири картини)
Либрето Мишел Каре и Етиен Кормон
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Надир, ловец — тенор
Зурга, ловец на бисери — баритон
Нурабад, старейшина на селото и жрец — бас
Лейла — сопран
Ловци на бисери, жреци, стражи, войници, танцьори, танцьорки, рибари, факири, народ.
Действието се развива в едно малко крайбрежно село на остров Цейлон някога в миналото.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Жорж Бизе се завръща в Париж след специализацията си в Италия през 1860 г. с доста голям творчески актив, включващ и две опери — „Дон Прокопио“ и „Гуслата на емира“. Младият композитор пристига в родния си град, преизпълнен с творчески планове. Но грижата за препитанието му отнема почти цялото време. Бизе предава частни уроци, пише леки популярни пиеси, преработва чужди произведения и т.н. Въпреки това той намира време да твори. Първата опера, която Бизе написва след завръщането си от Италия, е „Иван Грозни“. Извънредно взискателен към себе си, Бизе изтегля от театъра партитурата си, въпреки че работата по подготовката й е започнала. „Иван Грозни“ дълго е била смятана за изгубена или унищожена, обаче през 1951 г. тя е открита напълно запазена.