И в „Цар Салтан“ независимо от приказния й сюжет Римски-Корсаков избира мелодическото начало като основа в музикалната характеристика на своите герои. Това е една от най-богатите в мелодическо отношение негови опери. Обаче тук особено важна роля играят и симфоничните епизоди, които са изградени на принципа на програмността. Всеки от тях има конкретна програма и рисува точно определени събития и картини. Те допълват и обогатяват развитието на действието. Като най-значителни могат да се посочат следните симфонични епизоди: встъплението към първо действие (не към пролога), наречено „Походът на цар Салтан“; „Плаването на бъчвата“ — въведение към второ действие; интермедията от второ действие „Появата на вълшебния град“; въведението към последната картина „Трите чудеса на Гвидоновото царство“. Всички симфонични картини се отличават с яркия си и образен музикален език, с почти осезаемата си звукова живопис и със своето изящество. Интересно хрумване на композитора е фанфарният призив, с който започва прологът и всяко действие и който има смисъл на повик — „Слушайте, гледайте, хора“. Трябва да се отбележи и особено високата художествена стойност на малкия оркестров епизод „Летенето на пчелата“, с който завършва четвърта картина на операта. Той често е изпълняван и като самостоятелна оркестрова миниатюра под името „Полетът на бръмбара“.
В операта има забележителни по своята художествена стойност музикални номера, между които сцената на трите сестри от пролога и приспивната песен на Милитриса от първо действие. Извънредно интересна е и сцената на Скомороха и Стария дядо от същото действие. От трета картина трябва да се спомене чудесната ария на Птицата-Лебед. Наситена със свеж хумор и ирония е сцената след ожилването на трите жени, когато цар Салтан заповядва да се забрани влизането на пчели в двореца. Много емоционален е дуетът между Гвидон и Царкиня-Лебед в шеста картина. Тук трябва да се отбележи и фактът, че композиторът веднага променя музикалния език на Лебеда, щом омагьосаната царкиня придобива човешки образ. Нейната партия веднага започва да се гради на народнопесенните елементи.
Джоакино РОСИНИ
1792–1868
Джоакино Росинн е един от най-великолепните оперни композитори. Неговото творчество представлява нов етап в развитието на италианската опера. Музикално-сценичните произведения на Росини са здравата основа, върху която по-късно италианското оперно творчество ще достигне до своя най-голям разцвет. Музикалният език на гениалния композитор обогатява и обновява италианския оперен стил. Мелодическата изобразителност на Росини е недостижима по своето богатство, изящество и здрава връзка с интонациите на народната песенност.
Росини е автор на 38 опери, които веднага завладяват сцените на Италия, а скоро и на цяла Европа. Неговите комични опери, венец на които е „Севилският бръснар“, представляват най-високото достижение в този жанр на италианската музика дотогава. „В областта на комична опера — отбелязва Чайковски — никой не може да се мери с Росини, дори и високодаровитият Обер. Няма нищо по-увлекателно от непринудената, неподправена веселост на Росиниевата музика. Тя е така кокетно мила, така изящна и така искрена, както никоя друга от този жанр…“ Но наред с тези качества музиката на Росини притежава и дръзка сатиричност, и сърдечна лирика. Заслугите на композитора не се ограничават само в областта на комичната опера, а и в сериозната. Той заедно със съвременниците си Белини и Доницети успява да съживи, да вдъхне нов живот на изпадналата в безпътица италианска опера-сериа. В сериозните опери на Росини са вложени героични елементи, силна драматичност и широко разгърнати масови сцени. Малко са композиторите, които още приживе си спечелват огромна слава. Сред тях е Росини. Но голямата му популярност не свършва с неговата смърт, а продължава да се увеличава с течение на времето.
Росини е роден на 29 февруари 1792 г. в Пезаро. Той произхожда от семейство на музиканти. Още от най-ранно детство проявява своя голям талант, но поради това, че родителите му са членове на пътуваща оперна трупа, детето не може да учи системно музика. Сериозните му музикални занимания започват на 12-годишна възраст, когато семейството се преселва в Болоня. Тук Росини учи при падре Матей — един отличен педагог, който успява така добре да подготви момчето, че след две години го приемат в музикалния лицей. През 1810 г. Росини завършва лицея и вече е автор на редица творби. Същата година той написва и първата си опера „Брачна полица“, изнесена с голям успех във Венеция. Само след една година Росини си извоюва име на талантлив композитор, а през 1813 г., когато създава „Танкред“ и „Италианката в Алжир“, той вече става най-популярният оперен творец в родината си. Мелодии от неговите опери започват да се пеят навсякъде. За това време Стендал пише: „В Италия живее човек, за когото се говори повече, отколкото за Наполеон. Това е един композитор, който още няма 20 години.“ За самата премиера на „Танкред“ във Венеция Стендал отбелязва: „Това беше истинско безумие, истински фурор… От простия гондолиер до знатния аристократ всички пееха мелодии от операта.“