Жанровото разнообразие на оперите на Парашкев Хаджиев е твърде голямо. Те могат, макар и твърде условно, да се разграничат по следния начин: битово-комични („Имало едно време“ и „Луд гидия“), битово-психологични драми („Албена“ и „Майстори“), драматично-психологични („Юлска нощ“), комично-сатирични („Милионерът“ и „Рицарят“), исторически („Лето 893-то“, „Мария-Десислава“ и „Йоанис-рекс или Кучето Йоан“) и приказни („Златната ябълка“). Някои от тези опери са написани в масов план, други — в камерен. Реалната стойност на Хаджиевото творчество се определя от неговото високохудожествено ниво, от високия професионализъм, както и от неговата голяма достъпност, привлекателност и завладяваща сила. Музиката на композитора носи белези на ярка индивидуалност, български народностен дух и се отличава с подчертана яснота, сочна и лееща се мелодичност и майсторско изграждане.
Парашкев Хаджиев е роден на 14 април 1912 г. в София. Произхожда от семейство на музиканти. Майка му е оперна певица, а баща му — Тодор Хаджиев, е един от първите български диригенти, оставил дълбоки следи като организатор в създаването и издигането на художественото ниво на българския оперен театър. Парашкев Хаджиев от малък учи пиано, а след завършването на гимназиалното си образование постъпва в Музикалната академия в София, като ученик на проф. Панчо Владигеров. Още като студент той се изявява като превъзходен пианист и талантлив композитор. По съвета на своя професор Хаджиев заминава веднага след завършване на Академията на специализация в чужбина — отначало в Прага, а после във Виена и Берлин. През 1940 г. се завръща в България и веднага е назначен за преподавател, а от 1947 г. е професор по хармония и композиция в Българската държавна консерватория.
В дългогодишната си плодотворна педагогическа дейност Хаджиев е подготвил редица от днешните видни български композитори.
Първите си големи творчески успехи Парашкев Хаджиев завоюва в камерните и песенни жанрове. Едновременно той работи много успешно в областта на детската песен, прави обработки на народни песни. Създал е редица произведения за оркестър; Концертино за флейта, Концертино за цигулка, Младежка танцова сюита и др., както и струнни квартети, сонати, филмова и театрална музика.
Парашкев Хаджиев разкрива пълните си творчески възможности след социалистическата революция на Девети септември 1944 г. Още през 1952 г. той пише първото си музикално-сценично произведение — оперетата „Деляна“. Въпреки че тази творба носи твърде големи огорчения и разочарования на Хаджиев, тъй като е критикуван несправедливо за допуснати по тогавашните оценки — грешки в либретото, композиторът работи още по-упорито и настойчиво в областта на музикално-сценичните жанрове и успява да създаде неоценимо духовно богатство в областта на операта, оперетата, мюзикъла, балета, детската оперетка, радиооперетката. От години насам Хаджиев пише преди всичко театрална музика. Той казва: „… Пиша предимно в сценичния жанр, но симпатията ми към камерната музика остава. В паузите между две сценични произведения — особено когато либретото се забави, пиша камерна музика …“
За големия си принос в изграждането на новото българско музикално творчество Парашкев Хаджиев е удостоен с най-високи държавни отличия. Носител е на званието „герой на социалистическия труд“, лауреат е на Димитровска награда, удостоен е с титлата „народен артист“, награждаван е с високи ордени.
ЛУД ГИДИЯ
Опера в три действия
Либрето Иван Генов
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Радан, селски чорбаджия — бас
Раданица, негова жена — мецосопран
Зорница, тяхна дъщеря — сопран
Илия (Луд гидия), овчар и гуслар — тенор
Мечо, приятел на Илия — баритон
Куна, селска девойка, дружка на Зорница — мецосопран
Поп Матей — бас
Бей Осман, еничар и спахия — баритон
Кадия — тенор
Първи чорбаджия — тенор
Втори чорбаджия — баритон