Декември 1923 година. Пред къщата на поручик Боляров. Елена е дошла да търси поручика в София. Тя идва пред къщата му, но от прислужничката узнава, че тази вечер Боляров се сгодява за дъщерята на Генерала.
Юли 1944 година. В кабинета на полковник Боляров. След като е загубила баща си и своята любов, Елена е намерила смисъла на живота си в грижите за отглеждането на своя син, който е син и на Боляров. Противоречиви чувства изпълват душата на полковника. Радостта от вестта, че има син, е помрачена от мисълта, че този негов син е комунист и партизанин. Сега младежът е заловен и затворен тук при него. Днес Елена е дошла да моли за освобождаването на сина им, също както преди 21 години го е молила да освободи баща й. Боляров решава с цената на всичко да върне сина си в своя собствен свят.
Юли 1944 година. В кабинета на полковник Боляров. Баща и син стоят изправени един срещу друг. Сблъскват се двама души, представители на два различни свята, двама души с различни мирогледи. Емил е дълбоко потресен, когато разбира, че е син на народния палач полковник Боляров. Той хвърля тежки упреци към майка си, но после, обхванат от нежност, я моли да му изпее песничката, с която го е приспивала като дете. Всички старания на Боляров да отклони Емил от убежденията му отиват напразно. Изпаднал в изстъпление от твърдостта и непреклонността на Емил, Боляров изпъжда грубо Елена и дава нареждане Емил да бъде убит. Елена е чула заповедта за разстрела, приближава се тихо, взима оставения на масата пистолет на Боляров и без колебание застрелва народния палач …
МУЗИКА
Музиката на „Юлска нощ“ се различава коренно от музиката на предишните опери на Парашкев Хаджиев. За вярното изобразяване на силно драматичния сюжет се е наложило композиторът да използува съответен музикален език. Тук вече е напълно елиминирано онова народностно звучене, основаващо се на интонационно-ритмичните елементи на фолклора, така подходящо за оперите на битови сюжети. Необходимо е обаче веднага да се добави, че музиката на „Юлска нощ“ в никакъв случай не е загубила своя национален облик, който е по-обобщен, по-сдържан и дискретен.
Музикалният език на „Юлска нощ“ е по-съвременен, изграден с по-сложни изразни средства, с остри звукови съчетания. Преобладават речитативът и мелодичната декламация, без да е омаловажена кантилеността, особено в лиричните моменти. На оркестъра е поверена най-важната функция в музикално-драматургичното развитие на операта. Композиторът е използувал няколко ярки теми, на които е възложил водещи задачи. Лайттемите почти не се появяват във вокалните партии, а са използувани като богат източник за създаване на необходимата за развитието на действието звукова среда. Така например оркестровото встъпление на операта рисува тревожната и героична обстановка, при която се развиват събитията през фаталната юлска нощ. Нейната тема е намерила широко развитие в операта, но само в картините развиващи се в кабинета на полковника.
Ярки и въздействуващи са музикалните образи на главните действуващи лица. Макар и ролята на Емил да е сравнително малка, неговият образ е най-силен и най-релефен. Боляров и Елена също така имат в операта своя индивидуална характеристика и в сравнение с либретото са значително no-обогатени. Техните музикални образи разкриват по-широка душевност у двамата герои, които не са схематично обрисувани като чисто положителни и отрицателни.
Цялата музика на „Юлска нощ“ е наситена с много драматично напрежение и има силно емоционално въздействие.
МИЛИОНЕРЪТ
Комична опера в три действия
Либрето Павел Спасов и Светозар Донев
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Масларски, богат земевладелец — баритон
Масларска, негова жена — мецосопран
Евгения, тяхна дъщеря — сопран
Д-р Христо Конев, ветеринарен лекар — тенор
Чунчев, банков чиновник — баритон
Любенов, учител по пеене — тенор
Бубев, просбописец — бас
Тасо Кокичков, учител-пенсионер — баритон
Христина, учителка — сопран
Фанка, учителка — мецосопран
Фъргова, учителка-пенсионерка — мецосопран
Фъргов, неин мъж — баритон
Лазаринка, прислужничка у Масларски — сопран
Свещеник, клисар, кум, кума, фотограф.
Действието се развива в малък провинциален град през 30-те години на нашия век.