Паолино и Каролина се готвят да избягат през нощта от къщи, но внезапен шум ги накарва да се скрият. Ревнивата Лизета е чула подозрителен шум в стаята на сестра си и като мисли, че при нея е граф Робинзон, вдига олелия и събира цялата къща. Каква е нейната изненада, когато вижда сред притеклите се домашни и графа. Значи в стаята на сестра й има друг човек. Възмутеният Джеронимо извиква на Каролина да отвори вратата на стаята си. За общо удивление от стаята излизат Каролина и Паолино. Те сега признават тайния си брак и молят за прошка. Разяреният Джеронимо не иска и да чуе за това, но когато всички го замолват, дори и Лизета, той отстъпва и дава благословията си на младите „грешници“. Старият граф Робинзон пък от своя страна вижда, че Лизета не е толкова лоша, и заявява, че ще се ожени за нея.
МУЗИКА
Операта „Тайният брак“ е върхът на оперното творчество на Доменико Чимароза. С това си произведение композиторът насочва по нов, по-съвършен път на развитие италианската опера-буфо. Творбата му се отличава с изящна мелодичност, изискана хармония и интересна оркестрация. В музиката личи известно сходство с италианските опери на Моцарт. Чимароза е наситил операта си с много настроение и духовитост; тя въздействува силно със своите прекрасни, леещи се мелодии, бликащи от радостни чувства, фин хумор, безгрижно веселие и лирика.
Операта започва с една прекрасна, пълна със свежест и оптимизъм увертюра, написана в духа на Моцартовите увертюри. След увертюрата започва поредица от красиви музикални номера — дуети, квартети, триа, арии, ансамбли. Още първата сцена на операта — между двамата тайни съпрузи — е номер с изключителна сила на въздействие. Дуетът на Паолино и Каролина е предимно лиричен, но в него се долавят и чувства на радост, безпокойство и надежда. Също извънредно интересен е и следващият терцет на Лизета, Каролина и Фидалма, който нахвърля най-важните черти от образите на трите действуващи лица. В първото действие трябва да се отбележат и превъзходната колоратурна ария на Каролина, каватината на графа, както и широко разгърнатата финална сцена с участието на целия състав.
Във второто действие преобладава забавният елемент в музиката, която е написана с голяма лекота; отделните номера следват един след друг като бисерите на една огърлица. От дуета между граф Робинзон и Джеронимо блика остроумие, находчивост и хумор. Много поетична е арията на Паолино. Бързите и искрящи речитативи, свързващи музикалните номера, допринасят много за развитието на действието. С много вярно чувство Чимароза е обрисувал музикално наивната искреност и отчаянието на Паолино в двете му неочаквани срещи и резултатите от тях. Тук комичното се примесва с нотки на лека тъга и съчувствие към младия човек за неговото нещастие. Финалната сцена също така е изключителна по своето остроумно разрешение. В нея контрастните настроения в музиката избухват най-неочаквано; изблици на хумор се редуват с изненадващи обрати и всичко в края на краищата (както и в другите буфо-опери от втората половина на осемнадесетия век) довежда до неизбежния щастлив завършек. Колко силно е подействувал с тази си творба Чимароза на по-нататъшното развитие на комичната опера, говори и следният анекдот: когато Стендал в един свой разговор с Росини попитал маестрото коя е неговата най-хубава опера, той отговорил — „Тайният брак“.
Юрий ШАПОРИН
1887–1966
Шапорин е един от най-значителните съветски композитори от по-старото поколение. Той е автор на голям брой произведения, най-значителните от които са в крупни монументални форми: ораториите „На Куликовското поле“ за солисти, хор и оркестър и „Сказание за битката за руската земя“ за солисти, хор и оркестър. Симфонията за хор и оркестър, „Балада“ за солист, хор и оркестър, операта „Декабристи“ и др. Юрий Шапорин е композитор-епик. Него преди всичко го привличат величествените събития от историята и живота на родината му, като например освобождението на Русия от татарско иго от Дмитрий Донски, въстанието на декабристите, Великата октомврийска революция, Великата отечествена война и др. Но заедно с тези произведения композиторът е написал много други в по-малки форми. Неговите романси са едни от най-ценните в съветската вокална лирика. Юрий Шапорин е и изтъкнат педагог, подготвил редица от по-младите съветски композитори, между които Андрей Волконски, Родион Шчедрин, нашия композитор Георги Тутев и др.
Юрий Шапорин е роден на 8 ноември 1887 г. в украинския град Глухов в семейството на художник. Първите си уроци по пиано получава от майка си — пианистка, ученичка на Антон Рубинщайн. След завършването на гимназия Шапорин постъпва в Киевския университет да следва литература; после се прехвърля в юридическия факултет в Петербург, който завършва през 1913 г. Правото обаче не го удовлетворява и той постъпва в Петербургската консерватория. Тук учи композиция и диригентство при Щайнберг и Черепнин. Още като студент създава първите си зрели творби. Шапорин завършва консерваторията през 1918 г. В продължение на няколко години той работи като театрален композитор и диригент и написва музика към много пиеси. Освен това Шапорин е автор на множество пиеси, романси и инструментални пиеси, между които две сонати за пиано.