Първото голямо произведение на композитора е завършената през 1932 г. Симфония, посветена на Октомврийската революция, изпълнена на следната година с голям успех в Москва. По същото време композиторът замисля и величествената си симфония-кантата „На Куликовското поле“ върху стихове на Ал. Блок, която се изнася през 1939 г. в Москва под диригентството на Глук. През годините на войната Шапорин създава втората си крупна оратория „Сказание за битката за руската земя“ по текстове на К. Симонов, Ал. Сурков, Файнберт и М. Лозински. Тук, както и в предишната си творба от този вид, Шапорин показва най-добрите черти на своето огромно дарование. Тези две оратории със своето високо патриотично съдържание са си извоювали огромна популярност всред съветските слушатели. По същото време композиторът написва и великолепния си цикъл романси „Заклинание“ върху стихове от Лермонтов, Огорьов, Тютчев, Бунин, Блок и др.
След войната Шапорин се залавя отново за започнатата през двадесетте години историческа опера „Декабристи“, завършена окончателно и изнесена през 1953 г.
Освен като композитор и педагог Шапорин активно се занимава и с обществена дейност. Той е заемал различни постове, между които и секретар на Съюза на съветските композитори. Той е автор на много статии по музикални въпроси.
Юрий Шапорин умира на 6 декември 1966 г. в Москва.
ДЕКАБРИСТИ
Опера в четири действия (девет картини)
Либрето Вс. Рождественски
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Рилеев, К. Ф., подпоручик в оставка — баритон
Пестел, П. И., полковник от Вятския пехотен полк — бас
декабристи
Бестужев, А. А., капитан от драгунския полк — бас
Каховски, П. Г., поручик в оставка — тенор
Княз Трубецкой, С. П., полковник от Преображенския полк — баритон
Якубович, А. Н., капитан от драгунския полк — бас
Княз Шчепин-Ростовски, Д. А., капитан от Московския лейбгвардейски полк — тенор
Олга Шчепина-Ростовска, негова майка — мецосопран
Орлова, обедняла помещица — мецосопран
Елена, нейна дъщеря — сопран
Мария Тимофеевна, домоуправителка на Шчепина-Ростовска — сопран
Помешчик, съсед на Шчепина-Ростовска — тенор
Стьоша, циганка — мецосопран
Ростевцев, Я. Н., поручик от егерския лейбгвардейски полк — тенор
Николай I — бас
Граф Бекендорф, губернатор — бас
Генерал-губернатор — бас
Митрополит — тенор
Настенка, дъщеря на Рилеев — без пеене
Сергеич, стар войник — бас
Часовой в крепостта — бас
Дворецки — баритон
Нощен пазач — бас
Първи мужик — тенор
Втори мужик бас
Прислужник — без пеене
Народ, войници, полицаи, селяни на панаира, крепостници, цигани, гости на бала и др.
Действието става в Русия през 1825–1826 г.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Идеята за написването на операта „Декабристи“ хрумва на Юрий Шапорин през 1923 г. по време на отбелязването на 100-годишиината от въстанието на декабристите. Композиторът работи дълго над нея — повече от четвърт век. Първоначално той взима за основа пиесата „Полина Гебл“ от Алексей Толстой (1882–1945). В нея се разказва за любовта на руския офицер Аненков и французойката Полина Гебл, която решава да сподели неговата съдба и заедно с любимия си заминава за Сибир. В пиесата на Алексей Толстой действието се развива по време на въстанието на декабристите. Спрял се на този сюжет, Шапорин се обръща към автора на пиесата и към историка Шчеглов да напишат либретото. Композиторът нахвърля в скици цялата опера, като първите две действия завършва изцяло. Дори през 1925 тези действия се изпълняват в Ленинград под диригентството на Похитонов. Обаче Шапорин не е бил удовлетворен от написаното и изоставя своя замисъл. В продължение на години той на няколко пъти се връща към творбата, но все не успява да я завърши. След войната Юрий Шапорин отново се залавя за нея. Сега поетът Вс. Рождественски написва ново либрето. В тази редакция в центъра на сюжета стои въстанието на декабристите, а не личната драма на Аненков и Полина Гебл. Авторите премахват редица действуващи лица, включително и влюбената французойка, добавят нови, изменят ситуации. Втората редакция също не задоволява творците и те разработват трета. През 1953 г. операта „Декабристи“ е завършена и на 23 юни се изнася първото представление в Болшой театър в Москва под диригентството на А. Мелик — Пашаев.