Освен този централен музикален образ композиторът е създал и много релефни музикални характеристики на главните герои. Особено ярка е тази на Рилеев. Неговото ариозо от четвърта картина, бляскавият му и изпълнен с бликаща сила и вяра монолог в осма картина, прощаването му с неговата мъничка дъщеричка са моменти, които обрисуват пълен, сочен и убедителен образ на героя. Макар и по-малка роля, Каховски притежава пълнокръвна музикална характеристика. Той е пълен с пламък, буен, безпределно обичащ своята родина. Много дълбоко почувствуван е и образът на младия Шчепин. Този образ не е носител само на лирични черти, а и на героични; Шчепин е даден многостранно. Това е човек с дълбоки чувства, честен, чувствителен и храбър. Фактически Шчепин и Елена са тези, които оживяват втория, лиричен план на произведението. Но и Едена притежава черти на героиня. Тя не моли императора за прошка: девойката иска да сподели съдбата на любимия си. Забележителен е и образът на Шчепина-Ростовска. С рядко майсторство е изваян този отрицателен образ. Малко са женските персонажи в оперната литература, които носят толкова много жестокост и безчовечие.
В операта има забележителни по своята задълбоченост и красота масови сцени. Повечето от тях са революционни. Особено силно впечатление прави войнишката песен от шеста картина. Но не само героичните сцени имат висока стойност. Още в първа картина зазвучава изключителната песен на крепостните девойки, пълна с тъга и дълбоки чувства. Сцените на народното веселие в трета картина са предадени умело и интересно. Чудесни са песента на девойките и песента на мужиците. Също така трябва да се отбележи и валсът в седма картина.
В операта „Декабристи“ могат да се посочат и други високо художествени моменти. Такива са ариозото на Шчепин от първа картина, патетичната ария на Пестел в същата картина, циганската сцена от втора картина, песента на Каховски от четвърта картина, голямата ария на Рилеев в същата картина, песента на Сергеич в двете картини и мн. др.
Висарион ШЕБАЛИН
1902–1963
Шебалин е виден представител на съветската музика. Неговият принос като композитор и педагог е значителен. Творческото му наследство заема определено място в съветската музика. Написал е оперите „Укротяване на опърничавата“ и „Слънце над степта“, четири симфонии, вокално-симфоничната поема „Ленин“, две кантати, голям брой камерни произведения — струнни квартети, триа, сонати, от които голяма популярност си е спечелил Струнен квартет №5 — Славянски, много песни, филмова музика, сценична музика, оркестрови пиеси и др. Извънредно голяма дейност развива Шебалин като педагог. В продължение на дълги години той е професор в Московската консерватория, а няколко години е бил и неин ректор. Той е учител на много съветски композитори, между които и такива майстори като Тихон Хренников, Спадавекия и др.
Висарион Шебалин е роден на 11 юни 1902 г. в гр. Омск. Музикалното си образование получава в музикалното училище в родния си град, а после в Московската консерватория, в която постъпва през 1923 г. Първите си композиционни опити прави като ученик, а през студентските си години създава вече и зрели произведения като Първата симфония — Първия и Втория струнен квартет, песни и др. През 1928 г. Шебалин завършва с отличие консерваторията и името му е вписано в почетната дъска. Още същата година той става преподавател в консерваторията и като професор по композиция работи до края на живота си.
Отначало Шебалин става известен като композитор на симфонична и камерна музика, но постепенно започва да пише и в другите жанрове. В областта на сценичната музика той създава много произведения, които се радват на добър успех. Филмовата му музика се отнася преди всичко към музикални кинокартини. През 1940 г. се изнася с голям успех неговата оперета „Годеникът от посолството“. В същата година композиторът преработва и дописва някои сцени от популярната опера на Гулак-Артемовски „Запорожец отвъд Дунава“. Първата си опера Висарион Шебалин написва сравнително късно — през 1955 г. Това е „Укротяване на опърничавата“, която се посреща топло от публиката и критиката. Две години по-късно той поднася на слушателите и второто си произведение от този вид „Слънце над степта“, с тематика от времето на гражданската война. В този жанр трябва да се отбележи и работата му по завършването и отредактирането на комичната опера на Модест Мусоргски „Сорочински панаир“.