Въпреки че музиката притежава единно симфонично изграждане в нея се открояват различни вокални сола, дуети, ансамбли — секстети, октети, масови сцени, смесени вокално-говорни сцени и др. Операта изобилствува с оркестрови епизоди, които органично са втъкани в музикалното действие, като антракта към трета картина (само за ударни инструменти), антракта към шеста картина, интер-медия №13 пред девета картина и др., а също и оркестровите епизоди, включени в самите картини — петнайсетгласният канон във втора картина, когато Иван Яковлевич иска да се отърве от носа; ксилофонният галоп от края на трета картина, когато Ковальов хуква да търси носа си; срещат се още инструментални форми — валс (срещата на Ковальов с Тъничката дама), полонеза при появата на призрака на полицая на Иван Яковлевич), както и песенни — например романсът на дъщерята на Подточина, частушките на слугата Иван и др.
Изключително художествени и оригинални са различните сцени на операта, например Октетът на портиерите завършва така неочаквано от средата на думата; квартетът от девета картина, когато Ковальов и Ярижкин едновременно с Подточина и дъщеря й четат писмата си (тук композиторът умишлено нарушава единство между време и място), сцената на заминаването на ди-лижанса, епизодът с продавачката и мн. др. Шостакович често използува повторения на думи и срички в текста и с разнообразното им омузикаляване постига изключително силно въздействие. В първа картина по време на скандала между бръснаря и жена му, тя, пъдейки го, повтаря повече от четиридесет пъти думата „вън!“, „вън!“, в седма картина, когато бият „носа“, десетки пъти се повтаря от всички „така“, „така“, като по този начин се получава едновременно ритмичен и полифоничен ефект.
Музиката на „Нос“ се отличава с изключително голямо професионално майсторство. Това е произведение напълно новаторско по структура, музикален език и организация на музикалния материал. Вокалните партии са написани по един съвършено нов начин, с остра и начупена мелодическа линия и класическа строгост на акцентите при интонационното движение. На времето си те са представлявали сериозна трудност за несвикналите на такава музика певци, но днес не са проблем за изпълнителите. Оркестърът е малък — единични духови дървени инструменти, тромпет, тромбон, щрайх и много ударни — и е извънредно колоритен. Вокалните и инструменталните партии са вплетени органично едни с други, както и пеенето с говора.
В едно интервю преди премиерата през 1930 г. Шостакович изтъква: „Аз не сметнах за необходимо да подсилвам с музиката си иронично и пародийно сатиричния текст на Гогол. Напротив, стремях се да му придам напълно сериозно съпровождане. Контрастът между комичното действие и сериозната музика трябва да създаде основния театрален ефект“. Трябва обаче да се изтъкне, че композиторът не винаги е бил в състояние да изпълни това свое намерение при създаването на музиката. Увличан от остро комедийния сюжет на Гогол, на отделни места той е написан с твърде иронични, пародийни и весели в музикално отношение епизоди.
В обяснеията за операта „Нос“ при постановката й в Берлинската Щатсопера, Шостакович изтъква: „Главният положителен герой тук е смехът и неговото въздействие върху зрителите.“
КАТЕРИНА ИЗМАЙЛОВА
Опера в четири действия (девет картини)
Либрето Д. Шостакович и А. Прейс.
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Борис Тимофеевич Измайлов, търговец
Зиновий Борисович Измайлов, негов син, търговец — тенор
Сергей, работник — тенор
Беден селянин — сопран
Аксиния, готвачка, работници на Измайлова — баритон
Работник в мелницата — бас
Продавач — тенор
Първи работник — тенор
Втори работник — тенор
Трети работник — тенор
Кочияш — тенор
Вратар — тенор
Учител — бас
Свещеник — баритон
Пристав — баритон