Второто действие е наситено с най-голям драматизъм. Тук вече централен образ става Клисарката. У нея се борят силни и съвсем противоречиви чувства. Подбуждана от желанието да помогне на нещастната си дъщеря, тя достига до престъпление. В арията на Клисарката композиторът е пресъздал особено сполучливо душевните й съмнения и колебания. Нейните чувства са възбудени от грубия и безсърдечен отказ на Стева да се ожени за Йенуфа и тя започва да търси изход от тежкото положение на дъщеря си. След извършването на фаталната постъпка, у Клисарката избухват страшни душевни страдания, обрисувани с голямо майсторство и тънък усет в последната й ария в края на действието. Във второ действие забележително въздействие имат и сърдечната ария на Йенуфа, разкриваща силните душевни страдания на нещастната девойка, наситеният с огромен драматизъм дует между Иенуфа и Клисарката, в който старата жена излъгва, че детето е заболяло и умряло, дуетът на Йенуфа и Лаца и др.
В трето действие има силна контрастност в музиката. Тази контрастност не е само външна. Тя съществува в душите на героите, в техните чувства и постъпки. Угризенията на съвестта на Клисарката са се увеличили. Епизодът на сватбата с веселото и празнично настроение, както и лиричният дует на Йенуфа и Лаца, силно контрастират на сцената на признанието на Клисарката. Това е връхната точка на напрегнатия драматизъм в операта, след което идва едно ново просветляване.
Операта е написана с огромно професионално майсторство. Вокалните партии са изградени в интересен речитативно-декламационен стил, близък до повествователната народна песен. На оркестъра е отредена равнозначна роля на тази на сцената и той се отличава с широко развити симфонични епизоди и с блестяща звучност.
Азбучен показалец на оперите
Аида (Верди)
Ако бях цар (Адам)
Албена (Хаджиев)
Алберт Херинг (Бритън)
Антигона 43 (Пипков)
Бал с маски (Верди)
Беатриче и Бенедикт (Берлиоз)
Борис Годунов (Мусоргски)
Бохеми (Пучини)
Боянският майстор (Илиев)
Валкюрата (Вагнер)
В бурята (Хренников)
В долината (Д’Албер)
Вертер (Масне)
Веселите Уйндзорки (Николай)
Вилхелм Тел (Росини)
Война и мир (Прокофиев)
Воцек (Берг)
Вълшебната флейта (Моцарт)
Вълшебният стрелец (Вебер)
Гергана (Атанасов)
Годеж в манастира (Прокофиев)
Дама Пика (Чайковски)
Декабристи (Шапорин)
Добрият човек от Сечуан (Пиронков)
Дон Жуан (Моцарт)
Дон Карлос (Верди)
Дон Паскуале (Доницети)
Евгений Онегин (Чайковски)
Залез на боговете (Вагнер)
Замъкът на херцога Синята брада (Барток)
Зигфрид (Вагнер)
Златната ябълка (Хаджиев)
Зографът Захарий (Големинов)
Ивайло (Големинов)
Иван Сусанин (Глинка)
Индже (Икономов)
Испански час (Равел)
Йенуфа (Яначек)
Иоланта (Чайковски)
Кавалерът на розата (Щраус)
Кармен (Бизе)
Катерина Измайлова (Шостакович)
Княз Игор (Бородин)
Консулът (Меноти)
Коронацията на Попея (Монтеверди)
Лакме (Делиб)
Лето 893-то (Хаджиев)
Летящият холандец (Вагнер)
Ловци на бисери (Бизе)
Лоенгрин (Вагнер)
Луд Гидия (Хаджиев)
Лучия ди Ламермур (Доницети)
Любовен елексир (Доницети)
Мавра (Стравински)
Мадам Бътерфлай (Пучини)
Мазепа (Чайковски)
Майстори (Хаджиев)
Манон (Масне)
Мария-Десислава (Хаджиев)
Марта (Флотов)
Милионерът (Хаджиев)
Млада гвардия (Мейтус)
Момчил (Пипков)
Мост (Райчев)
Неда (Леви)
Норма (Белини)
Нос (Шостакович)
Нюрнбергските майстори певци (Вагнер)
Оберон (Вебер)
Орфей (Глук)
Отвличане от сарая (Моцарт)
Отело (Верди)
Откраднали консула (Димов)
Палячо (Леонкавало)
Пелеас и Мелизанда (Дебюси)
Пепеляшка (Геров)
Питър Граймз (Бритън)
Повест за истинския човек (Прокофиев)
Под игото (Сагаев)
Порги и Бес (Гершуин)
Продадена невеста (Сметана)
Пъстрата птица (Пиронков)
Рейнското злато (Вагнер)
Риголето (Верди)
Рицарят (Хаджиев)
Русалка (Даргомижски)
Русалка (Дворжак)
Садко (Римски-Корсаков)
Саламбо (Стоянов)
Самсон и Далила (Сен-Санс)
Сватбата на Фигаро (Моцарт)
Севилският бръснар (Росини)
Селска чест (Маскани)
Семейството на Тарас (Кабалевски)