А това беше човек, който само наполовина бе разбрал новото учение и поради това не беше ценен от никой истински учител. –
И когато той пристигна в града на Учителя и започна да поучава, всички го слушаха с внимание и се радваха, че имат такъв „велик учител” в своята среда, – толкова повече, че неговото учение беше много различно от онова, на което учеха „лошите ученици”. –
И народът казваше:
«Колко глупави наистина са били хората, дошли отдалеч да търсят мъдрост при тези „лоши ученици” на стария Учител!
Едва сега ние започваме да разбираме Учителя!
Чак сега този „велик учител”, дошъл от далечни страни, ни доближи до неговата мъдрост.
Наистина единствен той само е достоен да бъде велик приемник на великия Учител, живял някога между нас! – »
И те спряха дотам... >
НОЩТА НА ИЗПИТАНИЕТО
Това бе още по времето, когато бях само ученик на моя висок Гуру. –
Това бе още по времето, когато трябваше тепърва да доказвам, че мога да стана „Брат” на моя Учител...
От дълбоки, безшумни бездни се струеше С нощта.
Долините се притаиха, а планините се възправиха сякаш за отбрана.
Свистейки, от високия, разреден въздух с тежък плясък на криле се спусна орел.
Тогава около мен настана тишина, която накара кръвта ми да забучи в жилите като порой.
Моят дух бе така препълнен с тегота, че никакви реки от мрачен ужас не биха могли да го изпълнят повече...
Безтрепетна, луната се показа живо-оцепеняла иззад надвисналите от прокоба облаци като забулена хостия4 на Разпети петък.
Тялото ми тръпнеше с всичките си фибри и след всички преминали изпитания се чувствуваше на прага на унищожението...
Сякаш нещо чудовищно и невидимо искаше да го удуши. – –
Тогава очите ми станаха внезапно – по нов начин – „зрящи” и пред техния поглед застанаха същества от световете на разложението, – същества, на които безобразието не можеше да причини страдание, понеже те се смятаха, както чувствувах, за изключително красиви в своята неописуема грозота...
Ужас и отвратителност се излъчваше от тях и през очите ми в моето сърце проникваха хиляди отровни стрели всеки път, когато гледците ми бяха принудени да срещнат техните плувнали в слуз погледи. –
Те обаче се радваха на своята отвратителност и всяка нова рана, избликваща кръв от пронизаното ми със стрели сърце, ги изпълваше с чудовищна, противна сласт. –
Искаше ми се да потъна в земята от тази разкъсваща ме болка или по-скоро да дам плътта си на вълците, отколкото да стана плячка на тези чудовища, – но земята не се отваряше да ме погълне и дори вълците бягаха далеч от това място на ужас...
Моята душа стенеше в безименна мъка, а тялото ми се затърчи като настъпен червей...
Тогава бесовете оголиха големите си, широки зъби, стърчащи от кървавите им морди и плувналите им в слуз очи замятаха зелени отровни светкавици. – –
А аз почувствах, че те вече ме смятаха за достатъчно слаб, за да им стана плячка, и още отсега се радваха на своята победа...
И изправен пред неминуема гибел, аз усетих в себе си силата на отчаянието и им се противопоставих.
Сграбчих първия от демоните, който бе най-близо до мен – на пипане той беше като студена, лепкава маса, – и въпреки почти непреодолимото си отвращение започнах да го душа, докато той не се свлече в краката ми.
Тогава цялата сган, която ме беше наобиколила, се дръпна вцепенена от ужас назад, защото в лицето на един от тях аз ги бях надвил всичките.
Изпълнени със страх, те се снишиха до земята и се мъчеха да избягват погледа ми.
Колкото по-близо настъпвах към тях, толкова по-далеч от мен се дърпаха с най-голяма бързина те.
А когато месецът избледня и на изток се зазори новият ден, тези отвратителни същества хукнаха, вкопчиха се едно в друго, извисиха се бавно над земята и се зареяха в простора като тъмна облачна лента.
А аз почувствувах, че те явно не са далече от смъртта и едва ли ще могат вече да се спасят от унищожение.
Тогава, кървавочервено, слънцето изгря над пламналото море и в неговата сияйна светлина тъмният облак се разтопи, разкъса се на златни ивици, за да изчезне накрая в златистобялата светлина.– –
А пред мен изведнъж застана Учителят, протегна ми ръка, отправи изпълнения си с радост поглед към мен и каза: