Ала не се заблуждавай!.
И в сетивното царство, и в царството на душата реалните събития не се определят никога от твоите схващания! – – –
Във всички сфери на вселената са прокарани сигурни пътища и само по тези пътища се движи животът. –
Ти не можеш да прокараш нови пътища дори ако по твоето разбиране старите пътища не ти изглеждат проходими!
Днес на Запад има мнозина, които предусещат зрънцето истина в ученията на Изтока...
Обаче те вярват сляпо там, където би трябвало зорко да отсяват. – –
У никой народ няма да намериш „готово” учение, което да ти разбули без остатък цялата истина!
Но навсякъде ще се натъкваш на следи от мъдростта и блажен ще си, ако ги разпознаваш! – – –
Ти ще се научиш тогава да избягваш не един дълъг обиколен път!
А и ние искаме само едно – да те предпазим от такива дълги обиколни пътища.
Нека за това ти помогне изложеното учение.
Даваме ти единствено онова, което сигурно знаем от собствен опит, след като и ние някога, когато го чухме, можехме само да вярваме в него. – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – >
ДА НАМЕРИШ СЕБЕ СИ
В ония дни, когато трябваше упорито още да се боря, за да устоя на изпитанията, налагани ми по необходимост от моите Учители, преди да мога да стана един от тях, бях веднъж гост на един висок Учител, за когото вероятно никой от сънародниците му не е подозирал, че е Майстор на Светлината.
Разхождайки се усамотен покрай морския бряг през една от великолепните вечери на юга, аз го запитах по какъв начин той, винаги натовареният с хиляди светски задължения, е получил някога Просветление и човекът, пред когото трепереха хиляди подчинени, започна така:
«Наистина, и на мен, най-недостойния, Духът разкри един ден и последната си тайна, и от него ден аз придобих силата да бъда мъдър...
Ала въпреки това доста рядко постъпвах мъдро в онзи начален период, защото прекалено дълбоко, чак до мозъка на костите ми, бе проникнала „мъдростта”, превъзнасяна от някои учители на Запада и на Изтока, преди Духът да ми разкрие своите тайни. – – –
– Не е толкова лесно да изтръгнеш нещо, което си унаследил в костите и жилите си още от своите предци и което е допълнително подсилено от полученото възпитание и образование! – –
Но дойде ден, когато Духът, в сюблимно-то си величие, ми заговори така:
„Всяко зло идва от страха!
Ти се страхуваш още да се довериш на мъдростта и този свой страх наричаш съмнение! –
Аз се отдавам само на оногова, който не се страхува от мен!
Аз се отдавам само на оногова, който, освободен от всеки страх, умее да мисли в мен самия, да чувствува и да действува в мене!
Тежкò на оня, който ме търси все още навън!
Тежкò на оня, който живее още в раздвоение и още не е станал „Аз” във мене! – –
Всичко външно ти е дадено, за да го превъзмогнеш!
Аз обаче съм господар на вътрешното и на външното и само в мене, – обединен в едно Аз със мен, ти ще можеш някога да постигнеш господство над всичко, което е вътре в тебе и вън от теб! – – –”
– Ако от оня ден нататък бях винаги постъпвал според словото на мъдростта, аз щях наистина да бъда мъдър! – –
Но в костите и жилите ми живееше още един глас, който казваше:
„О, глупецо! –
Как можеш да вярваш на такива думи?!
Нима не знаеш, че си само пръст, само едно двукрако животно??! – –
Как би могъл тогава да искаш да се съединиш с онова, което царува като господар над всичко външно и над всичко вътрешно!?! – ”
И аз се оставях твърде често да бъда подлъгван от този глас, като понякога му се доверяваш повече, отколкото на словото на мъдростта...
Заизглеждах нищожен и жалък в собствените си очи, защото вярвах на втория глас и ставах плячка на страха, – – на страха пред онази най-висша от всички сили, която искаше да ми се отдаде. – – – – – –
Така затъвах отново в мъка и печал и забравях какво бях преживял в ония часове, когато се бях съединил с Духа. – –