Выбрать главу

Недей вярва, от друга страна, че „аскетизмът” или вегетарианството, избягването на алкохол или половото въздържание, или пък кой да е друг осо­бен начин на живот е „необходим” или дори само полезен за постигането на целта!

Всички подобни аскетични или суеверни при­вички, насочени към постигането на една духовна цел, са порождения на един от най-недостойните и най-безплодни мирогледи, който въпреки това се шири сред всички народи и под всевъзможни рели­гиозни одеяния. – – – – – – – – – – – –

Който обаче е твърдо решен да дойде при нас, за да можем по духовен път да му дадем, каквото търси, нека бъде трезв, благ, тих, – – но по земному обагрен човек! –

Него високата Общност положително ще съумее да достигне.

Той ще може да се възползва от нейните да­рове на всяко място по земята и във всяко състоя­ние на външния живот, и то толкова по-скоро, кол­кото повече се старае, преди всичките си духовни стремежи, да изпълнява земните си задължения към самия себе си, към ближните си в тесния смисъл на думата и към човечеството като цяло. – >

МАГИЯ

Трептящата, плътнобяла лунна светлина на юга се струеше върху скалистите урви на голите планини и изпълваше като езеро ширналата се до­лина с нейните маслинови гори.

Отломките от мраморните колони на разруше­ната светиня светеха като опали, а върху плочника се стелеше свилено наметало от синкавобяло сия­ние, сякаш всичко беше покрито с прясно навалял сняг.

Двамата мъже прекосиха мълчаливо светите места на древността и стигнаха до основите на един старинен храм, където седнаха да отдъхнат.

«Този храм – рече единият от двамата – бе основан някога, преди хилядолетия, от едного от нашите и векове наред неговите жреци се намираха под наше ръководство...

По-късно в народните предания се е говорело, че основател на светилището е бил един от техните Богове.

Мястото, където сме седнали, е и днес още из­пълнено с тайна, само че хората на днешното време не знаят за нея...

Винаги когато някой от нашите е основавал в старо време такъв храм, той си е избирал място, на което е било възможно да бликнат определени флу­идни сили на земята, а това е осъществимо далеч не навсякъде по тази планета.

Наистина днес тези извори на флуидни сили са отдавна пресъхнали на повечето такива места, но и досега силите, задействувани някога тук, са концентрирани като в притегателен център по тия места, те още следват същите траектории, подтик­нали някога създателя на светинята да основе на това място храм и да подготви жреци за свещена служба в него.

Жреците на тези свещени храмове съвсем не са били по начало ония „измамници”, за каквито хората днес ги смятат, понеже не подозират вече нищо за тайнствените сили, задействувани по тия места чрез една истинска Магия, на която светът знае днес само името и я смята за прикритие на из­мамата и на манията да се сее заблуда...

Имало е една истинска висша Магия, имало е и магически места на тази земя, те биха могли и сега дори да бъдат намерени, ако хората умееха да ги търсят.

На такова „търсене” обаче хората на днешното време не са вече способни, понеже постепенно са оставили да закърнеят у тях силите, необходими за успешното търсене.

Човекът е свързан със силите на земята по-тясно, отколкото той, в прекаленото си упование на външната привидност, може да допусне.

Той би овладял безброй сили на тая земя, ако развиеше в себе си онова могъщество, на което те­зи сили са принудени да се подчиняват...

Ако хората можеха да бъдат научени как да развият в себе си това могъщество, твърде скоро цял свят би стоял в краката на такъв учител. –

Но развитието на това могъщество е свързано с едно вътрешно израстване и докато най-дълбоко вътре в човека не стане светло и ясно, така че със затворени очи да вижда в себе си всичко, което волята му иска да види, той не може да намери това могъщество в себе си, нито пък да се научи някога да го използва.

Той дори не подозира за какво става дума, когато му заговорят за могъществото, скрито вътре в самия него. – – – – –

Даже когато някои дръзват да говорят за „спо­собността да виждат със затворени очи”, никой от тях не знае какво всъщност е тя и повечето си мис­лят, че отдавна притежават тази способност, поне­же смесват образите на своята фантазия с истин­ското вътрешно виждане. – –