Бо Йин Ра и неговото дело могат да се определят като творческа Апология на Чистия Дух.
Бо Йин Ра на български – това е несметно богатство.
СЪДЪРЖАНИЕ
Изповед
Знание и Действителност
Светлина и сянка
Могъществото на Духа
Диамантът на сърцето
Превращение
Разговор за вътрешния Изток
Разговор за Съвършения, който сваля земната си дреха
Цветната градина
Лошите ученици
Нощта на изпитанието
Индивидуалност и личност
Царството на душата
Да намериш себе си
За старшите Братя на човечеството
Магия >
ИЗПОВЕД
Звезди аз видях да изгряват,
незнайни за ничий друг взор, –
нещата край мен избледняват,
пред мен се разкри нов простор...
У мен звуци в миг зазвучаха,
не галили ничий друг слух,
до мене слова долетяха,
дочути във вечния Дух.
Край мене бе моят „Учител”
в тез трудни за мен времена,
в „сън” тежък той бе ми спасител,
тъй встъпих в сияйна Страна. – –
И там „осенен” бях – аз, „Брата”, –
пъшкал дълго под бремена:
на висшите Сили чедата
разкриха над мен Светлина. –
Сега, потопен в „Светлината”,
– аз, атом в безбрежния ден,
– видях зад мен пуста Земята,
блед призрак тя днес е за мен. –
Което малцина намират,
у себе си аз преживях, – –
което призвани съзират,
във „Царството вечно” съзрях...
Лиша ли обаче Земята
от свойта гореща любов, – –
В мен в миг ще заглъхне в душата
на Вечното вечния зов... >
ЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Когато след дълго време можах отново да поема ръката на моя възвишен Учител, на когото дължа всичко придобито от мен, когато за пръв път под слънцето на юга видях сиянието на благите му очи и чух спокойния му глас, аз му казах колко голяма е радостта ми да чуя сега и от устата му онова последно знание, отредено само за премалцина на тази земя, все още мислейки тогава, че това знание не е нищо друго освен една тайна „наука”, подобна на останалите земни науки, но запазена само за проверени ученици. – –
Високият Учител ме погледна усмихнат и дълго мълча.
Най-после той рече:
«Ти си истински син на Запада! Онова, което получаваш не като „наука”, ти се струва съмнително и ти не се осмеляваш да се довериш на истината, ако не я срещнеш под формата на „наука” в смисъла, в който тази дума се разбира във вашите висши училища. – – – – –
Ще се наложи да се „отучиш” от това, приятелю мой!
Ще се наложи да се научиш да разбираш един друг вид учение, различно от онова, което единствено е признато във вашите страни. – – –
Искаш ли да постигнеш истината, трябва преди всичко да убиеш илюзията, че истината била „знание”!
Твоят стремеж трябва занапред да бъде насочен към друго.
Ти трябва да се стремиш да проникнеш в дълбоката същност на Действителността! – – –»
И като отново помълча известно време, той продължи:
«Светът на душата е непрекъснато възникваща Действителност.
Единственият начин да разгадаеш света на душата, е да встъпиш в този непостижим за земните сетива свят като свидетел на неговата Действителност.
Тогава едва ще намериш и оная мъдрост, за която и най-мъдрият не може нищо да „знае”, мъдростта, позната истински само на онзи, който в себе си е преживял тази Действителност и всеки час може отново да я преживее...»
След като дълбоко почитаният Учител завърши тези думи, задълго се възцари голяма тишина, прекъсвана понякога само от присмехулното подвикване на един кълвач.
Учителят бе зареял погледа си далеч над сребристозелената листва на маслиновите дръвчета, докато в моя дух добиваше очертания въпросът, дали едно определено ниво на културата и на знанията не е все пак необходима предпоставка и за тази форма на познание.
Тогава Възвишеният, съзрял въпроса ми още при неговото възникване и прочел го в моя дух (защото той с мъка разбираше външната ми реч – поради това, макар и застанал в непосредствена близост, бе принуден да общува с мен по духовен път), заговори отново и рече: