Наистина ти им предлагаш най-старото духовно Учение на света, но не бива никога да забравяш, че елементи от това Учение по всяко време са стигали до тях и че от тези елементи и те непрестанно са си изграждали учения, смесващи заблуда и истина в пъстра арабеска.
Аз не се съмнявам ни най-малко, че много от техните най-нови учители на „прастара мъдрост” с радост биха служили на истината, стига да можеха да я познаят, вместо да остават в плен на илюзията, че притежават сигурната истина.
Твоя собствена задача ще бъде най-грижливо и недвусмислено да се разграничиш от такива „учители”, а както знаеш, ние по никой начин не споделяме твоето човешки тъй разбираемо убеждение, че поучените от ония учители били най-добре подготвени да приемат истината.
Ако искаш да търсиш учениците си сред тия хора на обременени от заблуда познания, ще сториш това на собствен риск и на лична отговорност. – –
Макар че сега си съединен с нас в органична духовна Общност, ние сме длъжни да ти предоставим пълна лична свобода и само ти единствен носиш отговорност за тия неща.
Ако не искаш да последваш този наш съвет, нека бъде по твоему, а и когато по-късно разбереш, че правилно сме те съветвали, това ще бъде за тебе един подтик, който може би си струва известни разочарования.
Ние те съветваме, – обърни се със своето Учение към всички, които можеш да достигнеш, така както дъждът се изсипва и върху плодородните поля, и върху каменистата почва!
И в скалистата пустош има семена, жадни да покълнат и пораснат...
Не бива да те смущава дали знаеш или не за отделните хора, намерили истината чрез твоето Учение. – –
Твоята задача е да посочиш по свой начин на хората от Запада мъдростта на вътрешния Изток, която толкова дълго е била забулена и скрита.
Ти знаеш, че други между нас, живеещи в непрекъснато и пълно уединение, имат за задача да издирят младите кълнове, които се стремят към развитие в страните на Запада под плодоносния дъжд на твоето Учение!
Не бива да се оставяш да бъдеш подведен от когото и да било, като си приписваш сам една задача, каквато ние, органичното духовно единство на високата Общност, не сме ти възлагали. – – – – –
Не бива също така да се обезсърчаваш, ако ти самият не успееш да съзреш никакви „успехи” на своето Учение.
Ти трябва все отново и отново да разпространяваш повереното ти Учение, трябва с едни и същи или сходни думи да излагаш все същото Учение, без да се интересуваш кой е склонен да се вслуша в теб и кой възнамерява да следва твоето Учение.
Ние искаме, – ние, като органично, духовно единство, – от тебе, нашия Брат, да дадеш на хората на Запада възможността да разберат, че и днес още са живи „мистериите”, познати на образованите между тях от историята.
Ние искаме на тази земя да настъпи един нов период на най-дълбоко духовно съживяване и вярваме, че народите на Запада един ден ще споделят с нас богатите плодове, отгледани с техни усилия от семето, което ние сме им дали чрез теб...
Знаеш, че като земна личност ти можеш да бъдеш само посредник на една мъдрост, която никога нямаше да те осени, ако един от ония, които от дълбока древност изпращат помощ на човечеството, не се беше съединил със съзнателна воля с твоя Дух преди още да се родиш на тази земя като син на своята майка!
Разбираме, че повече би ти допаднало да запазиш своята мъдрост за себе си и тихо да изминеш земния си път, обаче се налага да ти възложим задължението да поучаваш, дори с това да слагаме на плещите ти едно бреме, което понякога може много да те угнетява. – –
Учи’ западния свят, че магическите сили не са изчезнали от тази земя и че те само очакват едно ново човечество, за да се задействуват отново.
Учи’ всички, които те питат, как могат отново да съживят магическия полюс в самите себе си.
Учи’ ги, че готовността за среща с висши сили може отново да извика тия сили към живот!
Учи’ ги, че всяко домогване към по-висше вътрешно изживяване може да се основава само на вътрешната настройка, но никога – на силата на желанието!
Учи’ ги, че само при пълно спокойствие на душата може да се приеме благовестието на Духа!