Това чувство на безсилие го подвежда да пренебрегва действително дадената му, вече чисто духовна сила, гледайки в същото време с гордост на своите „открития”, без да осъзнава, че именно те го лишават от най-доброто, защото задържат волята му в насока, водеща далеч встрани от истинската крайна цел...
Той загубва чувство за относителното в даденостите на външния свят, загубва чувство за това, че законите на природата, които той възнамерява да опознае по този начин, имат, – дори ако правилно ги е опознал, – само условна валидност и че силата на Духа не може наистина да промени „законите”, но може да измени самите предпоставки на външния свят...
А Вечното, което всъщност човекът с цената на всички тези усилия желае да се научи все по-ясно да опознава, остава по този начин завинаги недостъпно за неговото познание, докато той не промени насочеността на своето търсене. – – – – – –
Утре още целият този космос на неизмеримото пространство може да стане на прах, една нова вселена с напълно различни предпоставки може да изпълни просторите, могат да се проявят „природни закони”, за които цялата ви „наука” нищо още не подозира, без с това да се е изменило абсолютно нищо във вечния Дух, който трябва да се постигне чрез вживяване. – – –
Суетно и ефимерно е всяко гордо „знание”, което се стремите да постигнете във външното, – суетно и ефимерно е всяко въображаемо „познание”, което има нужда от патериците на философствуващото мислене, – докато схващането на същественото, постигнато чрез преживяване, превръща най-неукия просяк, който, неподозиращ нищо за така наречените от вас „култура” и „прогрес”, седи в своята колиба в леса и живее само от милостинята на поклонниците, принудени да преброждат джунглата, – – във вечен Цар на всички светове, – в Майстор на всеки живот. – – – – – –
Не е наистина нужно да се оттегляте, подобно на такъв един йога, в девствения лес, дори е желателно ученикът на Мъдростта, живеещ на Запад, да усвои дотолкова външните знания на своето време, че да може да говори с езика на това време с хората на своята страна, обаче никое външно научно познание не бива да му препречва пътя, водещ го до преживяване на духовното познание, – не бива да се превръща за него в окови, спъващи вървежа му напред! – –
Едва когато превъзмогне външното си знание, той може вече сериозно да се надява да намери в себе си сигурното „знание” чрез вживяване в Духа! – – – – – – – – » >
СВЕТЛИНА И СЯНКА
В ония дни аз запитах високия Учител, дали наистина, както са ми казвали, има хора на тази земя, които познават и последната тайна и притежават духовна мощ, но използват силата си само във вреда на човечеството. –
И дълбоко почитаният рече:
«Който е бил приет във високата общност на Светещите, него законът задължава да свети на себе си и на другите като Слънце на безкрайното пространство.
Ако пожелае, както подобава все още на ученика, другаде да търси светлина, той ще трябва неминуемо да загуби поверените му високи, творчески сили...
Той, станалият зрящо око на Космоса, вече по никой начин не бива да се обърква, понеже носи в себе си една Сила, която му иска отчет за всеки преживян от него миг.
С царе и просяци трябва да се научи той да говори, като равен с тях, и у всеки човек е длъжен да вижда само Човека, забравяйки положение и ранг, заслуга и вина, корона и скитнишка тояга. – –
Той не ще бъде заслепен от никоя човешка сила, понеже всяка сила, която може да се изправи на пътя му, носи в себе си своя край, докато оная Сила, която той с осъзната воля носи и на която служи, макар че може да й заповядва и е задължен по своя воля да я насочва, е сама по себе си безкрайна. – – –
Колкото и да се чувствува обвързан със земно-човешкото, той пак е във всеки един миг свободен от него, защото душата му е станала „царство на вечността”. –