Ти самият си своето преживяване! –
Ти самият си „обковката”! –
Ти самият си този, който шлифова скъпоценния камък, и ти си майсторът-златар на своя пръстен на живота! –
Сътвореното от тебе принеси в дар на Безкрайния! –
Себе си принеси в дар на Безкрайния, като скъпоценен накит!...
В неговата съкровищница ти ще бъдеш сигурен и защитен. – – –
Като диамант на сърцето твоето преживяване ще сияе вечно в Светлината на вечността! – » >
ПРЕВРАЩЕНИЕ
А друг път, по времето, когато бях още чела на моя мъдър Гуру, той ме поучи така:
«Виж звяра с безброй многото глави!
Ти си тръгнал да го унищожиш, ала на мястото на всяка отрязана от теб глава израства нова и те заплашва както преди. –
Който иска да убие този звяр, не бива да пролива кръвта му...
Гледай да унищожиш звяра, като си дадеш вид, че му се подчиняваш!
Бъди добър към звяра, – – защото накрая това непременно ще го погуби! – »
– – И аз направих, както ме беше посъветвал, макар че тогава този съвет ми се струваше безсмислен...
Дълго трябваше да бъда „добър” към звяра, преди той да разбере: – „Ето тук един, който не се страхува от мене. – ”
Все отново и отново се опитваше той да ми внуши ужас, а звярът умееше да бъде „ужасен”. – –
Но най-после дойде денят, в който за последен път трябваше да бъда „добър” към него, – повече от всякога преди това, – и звярът полегна изтощен настрана, и – – издъхна.
Вълните на едно прадревно море отмиха неговия труп.
– – От този ден моята душа почувствува, че е отхвърлила всяко подчинение.
Сега аз витаех над своето тяло, или пък се скривах, когато исках, като охлюв в него. –
Сега бях станал господар там, където преди бях слуга.
– – И до мен стигна Гласът на Закона и рече:
«Тъй като ти освободи онова, което в твоя род от самото начало на земята е било обвързано, занапред ще можеш да връзваш и развързваш всичко, което е от рода ти!»
Така добих в ония дни силата да действувам като предводител на едно невидимо войнство...
От оня ден нататък моите високи Братя казваха:
«На Запад се е родил нов Учител! Звездите на Запада не са още угаснали.-- – »
От оня ден нататък ми беше вменен високият дълг сам сега да поучавам в разговори и чрез притчи за неща, които могат да се изложат с думи, и започнах да давам форма със собствени слова на онова, което Духът на вечността ми даряваше в безсловесно прозрение и което бях преживял някога по своя път към Духа, доколкото имах правото да го споделям.
Сега ми бе възложено да поведа и други към тях самите, тъй като бях постигнал в себе си „сигурно знание”. – – – – – –
Аз давам, каквото имам да дам, и по оня начин, по който мога да го дам.
В книгите си не поставям нито една-единствена дума, която да не е била най-внимателно претеглена. –
Често може на някое място да възникне въпрос, който да намери своя отговор едва на друго място, но нека се има предвид, че при тези неща съществува твърда граница на позволените отговори и тя не бива никога да бъде престъпвана. – – >
РАЗГОВОР ЗА ВЪТРЕШНИЯ ИЗТОК
Един мъдър Учител бе запитан веднъж от своите ученици за „мъдреците на Изтока” и той рече:
«Търсете във вас самите „вътрешния Изток”! –
Когато вие сами заживеете във „вътрешния Изток”, тогава ще срещнете „мъдреците на Изтока”, – – но не преди това! – –
Който в себе си разкрие „Изтока”, той е постигнал едно „царство”, по-голямо от всички царства на земята. – – – – –
Всемилостивият, всеблагият, – да се свети Името Му, – е като Шах-ин-шах, царуващ над всички земни царства.
Той възкачва, със справедливост и любов, царе в страните на духовния свят и им дава сила и мъдрост да могат да управляват повереното, но единствен той е вседържител на всички земи. –
Дълбоко в сърцата ви, в самите вас, има едно преддверие, голямо колкото просено зрънце, и в него – една малка врата, по-малка от най-малката прашинка в слънчевия лъч.