Ние никога не можем да напуснем земята, нито през този, нито през кой да е от следващите космични периоди, докато и последният от човеците не влезе в Светлината! –
Няма на земята друга мистерия, равна на тая! – – – ”
Така Духът на Помазания влиза в този, който преди това е бил негов ученик, и двамата вече стават едно...............» >
ЦВЕТНАТА ГРАДИНА
«Тук, където виждаш сега тези разкошни цветя, само преди няколко години беше дива пустош.
Гъсти буренаци напираха на мястото на днешните рози и то беше рай за всевъзможни зло вредни гадини.
Ухание на нарциси струи сега от същата тази пръст, от която до неотдавна още никнеха зловонни растения. –
И всичко покълва от същото слънце и от същата почва! – – »
Така говори градинарят...
Но аз искам да ти покажа друга една градина, в която самият ти си градинар! –
Ти още не можеш да кажеш същото за своята градина, както оня градинар. – –
Ти плевиш от ранна утрин до късна вечер бурените и сега очакваш своите цветя, – а вместо това все отново ти израстват нови бурени. – –
И започваш да се сърдиш на един „Бог”, който сам си измисляш, и искаш от него да получиш плодовете на своите усилия вместо сам да посееш, като измолиш цветното семе там, в ония градини, където плодовете са вече узрели...
„Богът”, когото призоваваш, е само сянката на твоето изпълнено със страх сърце!
От него недей очаква да възнагради някога твоите усилия! – –
Ти няма да видиш в „градината” си своя жив Бог, истинския, единствения Бог, за когото копнее душата ти, докато не покълне семето, измолено от тебе, в цветните градини на по-старите градинари! – – – –
Виж, цялото човешко съществувание е само по себе си една „пуста земя”, но тя жадува за „градинари”, които да я превърнат в „цветна градина”! – – –
От същата „земя” и от същото „слънце” тогава ще покарат „цветя” там, където сега се въдят само „бурени”...
Ти си си поставил високи цели!
Ти се стремиш към всичко, което може да те възвиси! – –
Ала едно само си забравял досега: –
Че няма нищо да порасне за тебе там, където сам не си хвърлил семе...
А това „семе” трябва да си измолиш от други, – от ония, чиито градини са вече дали плод! – – –
Наистина те с готовност ти дават от семето на своите цветя, – но ти не вярваш още, че може някога да израснат цветя от тези невзрачни зрънца. – –
Така ти нехайно захвърляш полученото семе и други странници ще открият по-късно край пътя чудни, разкошни цветове, докато твоята градина и занапред, както досега, ще ти ражда само бурени. – – – –
Или пък, – ако си заровил вече семето в пръстта, ти всеки ден отново го изравяш, за да разсееш своите съмнения, – съмненията си, дали даденото ти цветно семе наистина ще може да покълне...
Но така ти никога няма да получиш цветя!
Всеки растеж се нуждае от спокойствие и дълбока скритост! – – –
Искаш ли да видиш накрая градината си потънала в цветя, трябва действително да правиш онова, което е необходимо. –
Иди при по-старите градинари, които имат зрели цветни семена, измоли ги от тях и събери грижливо каквото ти се даде!
Пръсни тогава тези семена в добре разкопаната земя и остави на почвата и слънцето грижата за покълването и израстването на цветовете! –
Не се безпокой, ако между цветята се появят отделни бурени!
Нека първо твоите цветя разцъфнат истински, тогава лесно ще можеш да изтръгнеш бурените. – –
Твоят жив, вечен Бог ще дойде в твоята градина едва тогава, когато всичките ти лехи разцъфтят...
Не бива да се стремиш изкуствено да предизвикаш техния цъфтеж!
Ти трябва само да разкопаеш пръстта и да заложиш семето. – –
Всичко останало трябва да оставиш на земята и на слънцето. –