И над твоята земя ще огрее слънце! – –
В твоята градина, приятелю, ако грижливо си я засадил, след като си разкопал както трябва почвата, на твоя собствена земя един ден ще ти се роди твоят жив Бог! –
Благовонията на твоите цветни лехи ще му бъдат храна...
В свещена тишина той ще добие величав образ...
В твоята собствена градина един ден, когато всичко потъне в цвят, ти ще бъдеш със своя Бог! – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – >
ЛОШИТЕ УЧЕНИЦИ
Един Учител живееше в голям град, в чието пристанище хвърляха котва кораби от всички страни, така че той скоро бе наобиколен от много ученици.
Имаше между тях такива, които много грижливо си отбелязваха неговите думи...
След години те „знаеха” почти всичките му слова и бяха едва ли не забравили, че това са техни собствени думи...
Те минаваха в града и във всички далечни страни за мъдри и хората се обръщаха към тях, когато искаха да узнаят мнението на Учителя. –
Други негови ученици се вслушваха в звученето на думите му с открито сърце, но мелодията на неговата реч не се задържаше в паметта им.
Техният живот обаче доби облик чрез учението на Майстора и около тях не се случваше нищо, на което те да не погледнат през очите на Учителя. –
Имаше и трети, те слушаха с въодушевление словата на Учителя и ги поемаха дълбоко в душата си, така че и те живееха по учението на Майстора, но по начин, отговарящ на тяхната душевност, и умееха да виждат със своите очи, не както Учителят виждаше, а както той искаше да се виждат нещата...
Така след известно време те придобиха в душите си едно собствено, ново познание.
Собственото им познание влезе в борба с учението на Учителя и все повече се усилваше в нея, докато накрая излезе победител...
Това собствено познание обаче ги научи да тълкуват словата на Учителя по начин, непознат дотогава. – –
А в града на Учителя хората казваха:
«Я вижте тия лоши ученици! Те не могат да разберат учението на дълбоко почитания Майстор и затова неговата мъдрост им стана чужда! –
О, на него ли трябваше да се паднат такива слушатели без слух, такива почитатели без почит!! – – »
И един ден дойдоха мъже от далечни морета, които искаха да потърсят в града на Учителя следите от неговата мъдрост, защото самият Учител бе отдавна вече мъртъв.
Те търсиха навсякъде, но никой не можеше да им покаже мъдростта, която искаха да намерят.
И накрая стигнаха до ония, които в града на Учителя бяха наричани „лоши ученици”, и веднага – сърцето им пламна, защото те видяха, че едва тук мъдростта на Учителя бе напълно схваната и че неговото учение бе родило едно по-голямо учение, съдържащо в себе си всичко, което първоначалното му учение бе все още премълчало
Обогатени и ощастливени до дъното на душата си, те отплаваха обратно към далечните морета на своята родина и въз вестих а навсякъде в своите земи новото учение, криещо в себе си мъдростта на Учителя в нова форма. –
Едва много по-късно хората в града на Учителя чуха, че това учение на „лошите ученици” се смята вече отвъд далечните морета за мъдрост, която единствена съдържа в себе си висшата мъдрост на Учителя.
И те се учудиха много, и след като се посъветваха, казаха:
«Нека си доведем от ония далечни страни един учител, на когото да можем да се доверим, защото кой знае какво учение се разпространява там от името на тези „лоши ученици”! – »
И пратиха кораб в далечните земи да им доведе учител.
Но когато пратениците се явиха там, никой от учителите на новата мъдрост не искаше да ги последва, защото казваше: «Та нали вие самите имате своите високи учители, именно при тях ние намерихме мъдростта, на която учим тук. – Защо сега ние да ви донасяме отдалеч онова, което вашият град всъщност ни е дал! – Как изобщо бихме се осмелили да ви учим, след като сме само ученици на вашите учители, довели до съвършенство учението на вашия велик Учител!?! – »
Ала тъй като пратениците не искаха да се върнат у дома с празни ръце, те продължиха да търсят, докато намериха най-после човек, който се съгласи да тръгне с тях като учител, понеже му обещаха високо възнаграждение.