Безсмислен ще се окаже за теб земният живот, - той ще се превърне във верига от всекидневно подновяващи се по-голе-ми или по-малки терзания, ако не намериш земното си щастие тук, на тази земя!
Недей вярва на онези безотрадни учения, които ти обещават “щастие във вечността”, ако се откажеш от щастието на тази земя!
Още тук и сега, в този час, когато четеш тези редове, ти си сред Вечността и това, което не съумееш сега да си създадеш, никой Бог не ще може во веки веков да ти го даде. . .
Трябва да се научиш да разбираш, че всяко щастие е само следствие от една способност, която носиш е себе си, и че никога не можеш да станеш щастлив, нито сега, нито в която и да е друга форма на съществуване, ако не се потрудиш да развиеш тази способност, ако лениво чакаш щастието да те срещне по твоя път, или пък вярваш, че то трябва да ти бъде дадено отвън като “възнаграждение” за делата ти в резултат на “божествената справедливост”! —
Само като творящ можеш да извоюваш щастието си и да го запазиш трайно!
Само това, което съумееш сега да съградиш в себе си, ще ти носи вечно удовлетворение!
Само ако знаеш как да сътвориш щастието си, ще можеш да постигнеш щастие във всяка форма на съществуване! -
ДЪЛГЪТ ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ
16
Малцина на тази земя знаят как да направят щастието действително неразделен спътник на своите дни и по-добре е те да не говорят за щастието си, ако не искат завистта да се превърне в техен подмолен противник.
Безброй обаче жадуват за щастие, ала така и не го намират, понеже не знаят, че единствено те самите могат да станат творци на своето щастие.
Те се стремят към щастието като към забранен плод, защото искат да го получат като подарък, макар и да имат смътното чувство, че могат да го придобият само след заплащане на точната му цена.
От младини са им повтаряли, че всяко земно щастие било дар на случайността и че на благородния не подобавало да се стреми към щастие.
До ушите им никога не е стигало учение, говорещо за задължението така да се използва животът на тези земни дни, че той да стане извор на трайно щастие.
Всички те биха желали наистина “да бъдат щастливи” и всеки се опитва да постигне това по свой начин, но очакват щастието да дойде като добавка и хиляди други неща са всъщност по-важни за тях от собственото им щастие.
Ала щом някой е решил да извоюва щастието, той трябва да се стреми единствено към своето щастие и всичко останало, което би желал да постигне, трябва да бъде подчинено на този стремеж и мъдро съчетано с него. —
Никое друго желание не бива да пречи на волята му да създаде, действайки свободно, най-голямото щастие, което тази земя може да му предложи.
Никоя друга задача не бива да стои за него по-високо от дълга да постигне най-чистото трайно щастие и да умножи щастието на тази земя в себе си, а оттук и за другите.
От най-стари времена пакостни учения са обявявали щастието за достъпно единствено за малцина, докато всички останали били завинаги лишени от възможността да го постигнат.
Хората дори не подозират, че тази земя крие безгранични възможности както за щастие, така и за нещастие, и че волята на човека - не желанието му! - насочва и в двата случая хода на всички събития...
Мнозина се смятат за хора със “силна воля” - а всъщност са само роби на своите желания, които понякога успяват може би да задвижат нещичко от волята им и тогава те скромно се задоволяват с постигнатото, без да се стремят към нищо повече, защото вярват, че отдавна са изчерпали докрай възможностите на волята.
Но ако само знаеха на какво действително е способна волята на човека, броят на щастливите на тази земя скоро щеше да стане далеч по-голям, отколкото би дръзнал да се надява и най-смелият мечтател, въобразяващ си, че всяка възможност за щастие зависи от победата на неговите идеи за преобразяване на света. —
Ние сме това, което решително искаме да бъдем!
Ние сме само дотогава “играчки в ръцете на съдбата”, до като позволяваме на съдбата да си играе с нас. —
Ние сме само дотогава “преследвани от нещастия”, докато тичаме пред нещастието, за да избягаме от него.---
Ние сме само дотогава “пренебрегвани от щастието”, докато отказваме да признаем, че наше задължение на тази земя е да се стремим към възможно най-голя-мото земно щастие.-----
Грях е да не жадуваш за щастие, ала още по-голям грях е: да не искаш с цялата си воля да сътвориш тук щастието си!
Греховна и оскверняваща всемогъщес-твото на Духа е и жалката скромност, с която желаем щастието. -
Така за едного е вече щастие, че може без много труд да прехранва самия себе си и своите близки.
За другиго би било щастие да живее в замък и да се вози в каляска.