- Добре ли си? - попита я той и я изгледа косо.
- Разбира се.
- Притеснява ли те нещо, принцесо? — усмихна се сатанински. Погледна го и изпъна рамене. Когато я наричаше така, сякаш политаше. Насили се да се усмихне и прехапа езика си.
Той забеляза, че усмивката не достига до очите й. Айлийн забравяше, че той може да чете мислите й. Калеб знаеше, че го ревнува. Може би за тях двамата щеше да има втори шанс. Ободрен, той й предложи парче от хляба.
- Опитай го. Топличък и много крехък.
- Адски съм гладна, но ако ям, рискувам да страдам от лошо храносмилане.
- Яж, или ще ти счупят някоя чиния в главата - отбеляза той, като си взимаше и от нейната чиния. - Такава е традицията. Ако не ядеш от техните специалитети, се чувстват обидени и хвърлят чиния по главата ти.
- Предполагам, че всички омитате чиниите си.
- Нищо не оставяме в тях.
- Но като се има предвид, че колкото и да ядем, не се засищаме... - тя си играеше с един задушен картоф, - защо тогава се храним?
- Може да не се засищаме, но вкусовите ни луковици не са атрофирали. Да се храниш е удоволствие. А ние, ванирите, обожаваме всички земни удоволствия. - Отпи от чашата червено вино.
Айлийн беше очарована от лакомията му. Наистина се наслаждаваше на храната. Дана седеше срещу тях и ги наблюдаваше развеселена. Айлийн вдигна очи към нея. Дана се усмихна и вдигна вежди.
Айлийн се изкашля, изчерви се и наведе поглед към чинията.
Сервитьорите излязоха и всичко отново утихна.
- Трябва да ги спрем. Никак не ми харесва това, което казваш, Ноа. Какво са си наумили с яйцеклетките и спермата? -каза Беата.
- Оплождане. Да създадат нови раси - поясни Мену. - Яйцеклетката на жена берсерк и спермата на мъж ванир има за резултат Айлийн. Или пък... е възможно да правят много неща с нас и нито едно от тях не е добро. Сигурното е, че Хаде и Тор са били прави. Тези общества са против нас и опасни.
- Има нещо по-обезпокоително. Микаил Ернепо е още жив - отсече Калеб. - Вдругиден организира вечеря в „Айви" и ще се срещне с група хора. Възможно е да извлечем допълнителна информация от това събитие. - Пое си дъх и погледна Беата. -Самаел е избягал, а той е единственият, който знае защо Микаил е жив. Очевидно сме станали жертва на предателство, Гуин - погледна русокосия мъж с вид на елф, който сериозно следеше разговора. - Да го заловим, него и онези двамата от Уолсол.
Всички ванири вдигнаха юмруци и подкрепиха предложението на Калеб.
- Оставям това на теб, Калеб. Не трябва да забравяме, че сега повече от всякога трябва да пазим Айлийн. Те искат нея — каза Гуин и я погледна с възхищение. - Където и да отиде, трябва да бъде под наблюдение. Айлийн е примерът за сливането на двете раси. Трябва да се обединим, или ще избият всички ни.
- Съгласен съм — каза Ас. — Много берсерки изчезнаха необяснимо през последните години. Вероятно има предател, който улеснява залавянето им, и се заклевам в Один, че ще го открия.
Берсерките се оживиха.
- Ще охраняваме заедно, в смесени групи — предложи той.
- Предстоят неспокойни нощи. Утре е лятното слънцестоене, а след три дни - нощта на кладите. Върколаците и вампирите излизат гладни на лов, а онези от компанията ще очакват да станем по-малко бдителни, за да действат. Сега е моментът да покажем, че няма да успеят.
- Айлийн е взела много информация от хард диска на компютъра на фирмата - посочи Калеб. - През следващите часове ще се опитам да я прегледам и да видя какво ще ни бъде от полза в борбата срещу тях.
- Днес ще се разпределим в групи. Една ще остане в Бирмингам. Още четири ще се разпръснат из Блек Кънтри. И една ще отиде в Лондон - нареди Калеб и погледна Ас.
- Моите момчета ще се присъединят към твоите групи - потвърди берсеркът.
След като приключиха с вечерята и уточниха подробностите по плана за действие, излязоха от ресторанта. Дана се приближи до Айлийн.
- Натовариха ме със задачата да ти покажа новите ти имоти -каза спокойно. - Тръгваме ли? - Хвана я под ръка.
- Имоти? Почакай - спря се тя. - Къде ме водиш? Мислех, че ще даваме караул в Бирмингам.
- Промяна в плановете. Тази нощ ще ходим в Лондон.
- Но ние идваме оттам.
- Там също има нужда от караул. Чу дядо ти и Калеб.
- Пак ли ще трябва да пътуваме с колите? — Погледна дядо си и Ноа.
Двамата я гледаха примирено, сякаш бяха приели, че тя принадлежи на Калеб и на никой друг.
- Няма да вземаме колите - отвърна Дана, намигна й и я отведе в една задна уличка. - Здравей, Калеб.
Айлийн се обърна и се блъсна в гърдите на ванира.
- Какво правите? - попита притеснено.
Крайчетата на устните му се повдигнаха леко. Обгърна кръста й с две ръце и я притисна към себе си.