Посочи един внушителен дворец, приблизително от шестнайсети век. Един от онези, които изумяват всеки, който ги види, и предизвикват у него желание да сключи брак с наследника.
Айлийн беше смаяна. Дори домът на дядо й не изглеждаше така, а Ас беше много богат.
Отвън се забелязваха много крила в къщата. Скъпите дървени елементи, някои от които бяха декоративни, а други реално бяха част от конструкцията, говореха за модерна сграда в стил Тюдор. Цялата фасада беше покрита с мимози, които пълзяха по бялата и перфектно поддържана стена. Те не достигаха до най-горната част и така много от прозорците от тъмно дърво на втория и третия етаж можеха да покажат перфектния си облик.
Тръгнаха натам.
Калеб извади ключовете и отвори вратата.
- Дворецът е със застроена площ петстотин квадратни метра -посочи той и й направи път. - Всички зали и стаи имат собствена камина и баня с хидромасаж. Целият под е покрит с паркет от тъмна череша. На три етажа е.
Айлийн отвори уста онемяла. При входа, осветена от няколко лампи, се виждаше картина на Моне.
- Баща ти обичаше изкуството. - Калеб затвори вратата.
- Как е възможно това да е мое? - каза тя по-скоро на себе си.
- Твое е. Днес по обяд говорих с нотариуса. Нямаше никакъв проблем да прехвърли на твое име всички имоти и собственост на Тор.
- Нотариусът?
- Инис. От Съвета на...
- Вече запомних коя е. Половинката на Йон,. нали?
- Аха.
- Значи не е имало никакви проблеми? - повтори тя.
- Не се притеснявай за нищо, Айлийн - каза той. - Всичко ти принадлежи, всичко е твое по закон. Използвай го с удоволствие.
- За какво наследство говорим? - Тя прокара ръка по стената вдясно. По нея като водопад се спускаше вода и се стичаше в един улей на пода. Айлийн разтърка мокрите си пръсти.
- Притежаваш две луксозни ателиета в Мейфеър54, два замъка в Шотландия, един остров на седем километра от Ибиса с къща, със застроена площ две хиляди квадратни метра, пет бутикови модела на „Астън Мартин", една яхта, два частни самолета, един хеликоптер, един четиризвезден хотел в... А, и всичко, което е имал на Балканите. Ще проверим тепърва.
- Почакай, почакай... - Айлийн го следваше, докато той я развеждаше с удоволствие из къщата. - Ясно, сега разбирам. Баща ми е бил ужасно богат. Но... - Спря по средата на изречението. Обонянието й показваше нещо различно... Хора.
- Добър вечер, госпожице Айлийн - чу се женски глас.
Жената имаше безпогрешно различим южноамерикански акцент. Кожата й беше с лек маслинен оттенък, черната коса беше прибрана с фуркети, а зъбите й бяха изключително бели. Беше на не повече от 45 години.
- Коя сте вие?
- Аз съм Мария, бях икономка на господин Тор.
- Баща ти имаше прислуга навсякъде. Отсъстваше често, така че някой трябваше да поддържа къщите. Осигури работа на скромни и нуждаещи се хора, даде им подслон, място, където да живеят и да се чувстват като у дома си. Казваше, че по-някога самият той се чувства като наемател, когато прекарва известно време в своите имоти.
Айлийн кимаше в знак на съгласие, съсредоточена в гласа на Калеб.
- Здравей, Мария - каза тя и й подаде ръка с широка приветлива усмивка.
- Ах, госпожице, вие сте прекрасна. Баща ви беше много красив мъж. Много приличате на него.
Знае ли тя какви сме?
Не точно.
Не точно?
- Страдате ли от същото заболяване като баща си? - попита я тя и я погали по рамото с майчински жест.
- Заболяване?
Непоносимост към слънцето.
- Ах, госпожице, баща ви имаше сериозна алергия от слънчевата светлина. Нарича се фотодерматит. Тук в Англия няма много слънце, но си спомням, че веднъж, случайно - поясни и повдигна вежди, - оставихме отворени прозорците на северното крило, за да се проветри къщата, и баща ви получи изгаряне. Излязоха му мехури навсякъде...
Боже мой, тази жена беше истинска латерна. Но мила и много любезна, така че Айлийн се усмихна и тръгна след нея.
Влязоха в изящно декориран хол в стил ар деко55, минималистичен и много топъл. С ярки цветове и типична атмосфера.
В единия край на хола се виждаше кристална маса с крака от черен мрамор. Имаше камина, широки кожени дивани и оригинални картини. Встрани от масата панорамни прозорци гледаха към просторна градина. В нея имаше фонтан с огромен каменен Буда в средата и плуващи цветове от лотос. В далечината се забелязваше малко светилище в бяло и червено с възглавници по пода.