- Много по-добре съм - каза Айлийн и се нахвърли на браунито. Имаше нужда да се успокои и беше по-гладна от Исус през четирийсетдневното му оттегляне в пустинята. Шоколадът щеше да й даде и двете неща.
- Не, Ейлийн. - Рут я хвана за китката.
- Не се притеснявай. - Тя заби лъжицата си в сладкиша. -Идеално контролирана съм.
Рут я погледна изумена. Айлийн никога не правеше така.
- Този мъж много ти харесва, нали? - попита я настоятелно и примижа. - Виждам, че си развълнувана.
Айлийн изгледа Рут, учудена от лекотата, с която приемаше нещата.
- Този мъж ме смущава - каза Айлийн и загреба отново с лъжицата си от десерта. Този път го смеси с топката ванилов сладолед. - И ме вбесява, както никой друг
- Гледаш го, сякаш очакваш нещо от него. Нещо, което не ти дава - каза Габриел. - Кучето ми ме гледа така, когато ям пица с четири сирена.
- Не - поправи го Рут. - Гледаш го, сякаш гледаш браунито, сякаш искаш да забиеш зъби в него. Какво ти става? Оставям те за шест дни и се превръщаш във вампирка.
Айлийн се усмихна вътрешно. Приятелката й не знаеше колко е близо до истината.
- Тя е много красива - посочи Габриел неохотно.
- Това е сестра му - информира го Айлийн, докато облизваше отново лъжицата. - Казва се Дана.
- Хубаво име - каза той. - Има ли си приятел? Тя наистина прилича много на Меган Фокс.
- Не съм сигурна дали си има приятел.
- Габриел, не ни прекъсвай - скара му се Рут. - Спа ли с Калеб?
Хубава работа. Колко директна беше. Айлийн се задави. Насили се да си поеме дъх.
- О, Боже мой... - прошепна Рут с широка недоверчива усмивка. - Направила си го...
- Рут, не искам да говоря за това. — Погледът й помръкна и Рут се притесни.
- Какво стана? Добре ли се държа?
Габриел запуши ушите си и стисна силно очи. Не искаше да слуша.
- Нарани ли те, Ейлийн? - Рут хвана лицето й и я погледна втренчено. - Разкажи ми всичко.
- Няма да разбереш...
- Разкажи ми. Първият път е много неясен, що се отнася до усещания. Боли те, пари... и почти никога не стигаш до оргазъм.
Така ли? Помисли си Айлийн. Тя стигна до оргазъм. Два пъти, докато той беше вътре. Толкова навътре, че все още можеше да го почувства в корема си.
- Какво? Говори. Аз съм твоя приятелка, Ейлийн.
Айлийн прехапа устни, леко засрамена.
- Беше див секс. Нямаше емоция, нито чувства, нито доверие, нито нещо, което да ни свързва. Само секс.
- Див секс при първия ти път. По дяволите... А на теб не ти се стори... добре? - попита я объркана.
- Знаеш какво мисля, Рут. Моят първи път трябваше да е специален, с моята истинска половинка. Исках да се отдам на идеалния мъж.
- Трябва да престанеш да четеш Кика Лейпас.
- Лиза Клейпас - поправи я Айлийн и сподави смеха си.
- Добре, както и да е. Знаеш ли, така си мислим всички... Но след това разбираш, че трябва да изчукаш много жаби. докато откриеш твоя принц.
- А какво стана с целувките? — засмя се Айлийн.
- В двайсети век сме, слънчице. И така, стигна ли до оргазъм?
- Да. - Тя скри лицето си с ръце, засрамена.
- В такъв случай този мъж знае какво прави.
Колкото и да обясняваше, приятелката й никога нямаше да разбере какво беше почувствала преди пет нощи с Калеб. Ужас, страх, уплаха... а след това - горещина, вулканична топлина, пламъците я изгаряха, ръцете на Калеб оставяха следи навсякъде. Докато се разтопи. След като се събуди, беше различен човек.
Беше смутена от въпросите, които й задаваха. Обожаваше Рут, както и Габриел, и беше благодарна, че са с нея, но беше уморена и съзнанието й се беше разделило на две. Едната част беше с Калеб, опитваше се да се свърже с него. Другата беше тук, в хола, и се опитваше да разговаря с приятелите й. Тя беше раздвоена и защото онази част от нея искаше да докосне съзнанието на ванира, а той беше затворил вратата.
Искаше да отиде в стаята си и да спи. Беше й трудно да вземе това решение, но накрая, за нейно добро и за доброто на приятелите й, избра най-добрия вариант.
- Рут, Габриел, погледнете ме - снижи гласа си с една октава и проговори с нежен и мелодичен тон. - Ще се качите във вашата стая и ще си легнете.
- Ще си легнем - повториха двамата като зомбита. Веднага станаха и се качиха по стълбите. Подчиниха се на заповедта й.
Остана сама на масата. Каква власт имаше? Само като си помисли за това, се разтрепери. Подпряна на лакти, зарови лице в ръцете си и опъна назад косата си с пръсти. Сплете ги на тила и отметна глава назад.
- Калеб, какво правиш с мен... - прошепна отчаяно.
Мария влезе в хола и прибра десерта, който беше останал. Айлийн проникна внимателно в главата й и придоби представа за всичко в къщата. За гаража, вътрешния басейн, фитнес залата, стаите, библиотеката, приземния етаж... Къщата беше прекрасна.