Подпря се на масата и се изправи. Запъти се към стаята си с отпуснати рамене.
- Господин Калеб е добър човек - каза Мария с помирителен тон.
Айлийн се спря на стълбите и обърна глава. Погледна я над рамото си.
- Баща ви му имаше голямо доверие. Знаете ли какво, госпожице Айлийн? Аз не съм глупава. Откакто познавам Калеб, изобщо не е остарял, както и баща ви. Никога не пожелаха да ми кажат, но аз знам какви сте вие. Имам силно развито трето око -докосна се между веждите и се усмихна. - Каквито и да сте, на мен никога не сте навредили, напротив, отнасяли сте се много добре и затова ви уважавам и ценя. Знаете ли, много обичах баща ви. И се надявам да спечеля и вашето сърце. Вие сте различна от вашите приятели, различна от мен... но приличате много на Калеб. И двамата имате силна аура. Почти в еднакви цветове.
Айлийн се чудеше дали са се довери на тази жена. Слушаше я внимателно и изненадано.
- Страх ви е от Калеб, но чувствате нещо много силно към него. Той е загрижен за вас, госпожице.
- Мария... казвала ли сте нещо на моите приятели относно това, което вие... мислите, че знаете?
- Никога, госпожице. Тайната ви е на сигурно място при мен. Никога няма да ви предам.
Айлийн въздъхна спокойно и я погледна с благодарност.
- Значи знаете много повече неща от мен за самата мен, за моята къща, за баща ми...
- О, да, госпожице. - Тя се усмихна нежно. - Оставете ни да се грижим за вас и ще се заемем с всичко. Живейте си спокойно, момичето ми. От каквото и да имате нужда, само го поискайте. Каквото и да е. И ако някой ден искате да поговорим за баща ви... За мен ще бъде удоволствие да ви разкажа за него. Сега си починете. Утре ще ви представя останалата част от прислугата.
Айлийн почувства, че очите й се навлажняват. Кимна в знак на съгласие и отиде в стаята си. Разбра, че може да разчита на Мария за всичко. Интуицията на берсерк й говореше това.
След като влезе в новата си стая, откри, че шкафовете са пълни с нови дрехи, още с етикетите. Никога не беше имала толкова много дрехи. На една закачалка висеше бележка.
Айлийи, позволих си да напълня гардероба ти. Знаеш, че ванирите обичаме модата. Аз също, разбира се. Надявам се да ти харесат. Калеб избра някои от роклите, но не иска да знаеш това.
Може пък да облечеш някоя от тях утре, за да го впечатлиш, нали?
ДАНА
Може, помисли си Айлийн, като докосваше фините секси рокли, които бяха избрали. Ако това щеше да накара арогантния ванир да й проговори отново и да й обърне внимание, щеше да го направи.
Съблече се, пъхна се в леглото, завита с бял дебел юрган, и загаси нощната лампа. Затвори очи и опита за последно.
Калеб... имам нужда да поговорим. Не знам защо, но трябва, така че отговори ми.
Имаше нужда да чувства, че той е тук, с нея. Нуждаеше се от него както от въздуха, който дишаше. Сви колене към гърдите си в ембрионална поза. Абаносовата й коса се беше разпиляла по възглавницата.
Защо ми причиняваш това? Калеб... моля те... имам нужда от теб.
След като го вика часове наред, се предаде. Мразя... те.
Заспа, а сълзите се стичаха по бузите и попиваха във възглавницата.
Докато прекосяваха небето, Дана поддържаше брат си. За щастие жените ванири бяха силни.
- Калеб, трябва да я помолиш, чуваш ли? Виж се само... - извика отчаяно тя.
- Не. Тя трябва да дойде при мен... - прошепна той със затворени очи.
- Ще умреш, Калеб... Не можеш да издържиш дори един ден още. Загуби много кръв и изразходва всичките си сили заради каприза ти да летиш с Айлийн.
- О, да... - усмихна се той. - Отново бих го направил. Видя ли изражението й? Беше прекрасна.
- Калеб - помоли го тя и избърса сълзите си. - Ти си мой брат. Не искам да си причиняваш това. То си воинът водач, най-силният. Не можем да те изгубим. Аз не искам да те изгубя...
- Причина и следствие, сестричке - прошепна той. - Причина и следствие.
Дана набра още скорост и се гмурна в облаците. Ако брат й беше решил да свърши така, нещата бяха ясни. Калеб беше силен и всяващ страх воин. Беше водил своя народ срещу римляните, беше участвал в много войни и освен това беше водач на своя клан. Калеб от Британия.
Айлийн имаше нужда от него, само трябваше да свикне с това чувство на зависимост. И тя щеше да й го разясни.
15.
На следващата сутрин мелодията на песента от „Бъфи, убийцата на вампири"58 я събуди. Намръщи се и разтърка очи, които все още бяха мокри от риданията й. Погледна вдясно от себе си и на нощното шкафче забеляза един айфон, който звънеше. „Обажда се Дана".