Айлийн си спомни, че Боб й беше дал телефона си. Вероятно листчето беше останало в дънките, които й беше дала Дана.
- Не съм те забравила. Просто...
В този момент Боб вдигна поглед към нещо над главата й. Айлийн се обърна и видя Калеб, с потъмнял поглед и стиснати устни.
- Вземи. - Калеб даде пет лири на Боб. - Парите, които си й дал назаем. В крайна сметка, не й се е наложило да ги използва. Сега вече не ти дължи нищо. Така че отдръпни се от нея и престани да се лигавиш.
Боб вдигна вежди предизвикателно.
Айлийн изгледа Калеб втренчено. Как смееше? Той я хвана безцеремонно за лакътя и я подкани да излезе от пъба. Всички ванири го последваха.
- Пусни ме, нахална свиня.
Калеб не я слушаше. Не й обръщаше внимание. След като излязоха на улицата, я обърна рязко и я изгледа от горе до долу.
Рут и Габриел се спогледаха изненадано. Тази ситуация беше много бурна. Несъмнено ставаха свидетели на някакъв спор, но не знаеха нито как, нито защо беше започнал.
Айлийн започваше да се ядосва и дишаше учестено. Гърдите й бързо се повдигаха и спускаха.
- Защо направи това? Той ми помогна, когато... — опита да се отскубне от ръката му, - нищо не съм ти споменавала за Боб. Откъде знае, че...?
- Дядо ти ми разказа. Изобщо не ме интересува, Айлийн. Върви. - И я бутна леко.
Айлийн никога не се беше чувствала толкова засрамена и най-лошото беше, че нямаше защо да се срамува. Освен това преди малко той се наслаждаваше на вниманието на двете руси жени. Но беше скочил светкавично, когато я видя да говори с Боб. А сега искаше да я води някъде. И дума да не става.
- И дума да не става, чудовище - погледна го разплакана. Калеб почувства пробождане, когато отново чу тези думи от устата й. Влажна и сочна уста.
- Слушай, ти... - Боб се появи сред събралото се множество на улицата. - Защо не я пуснеш? Тя не иска да дойде с теб.
- Драма, драма — прошепна Рут, развълнувана от събитията. - Удивителна принцеса между един играч на ръгби и мъж, който прилича на някой от Безсмъртните60. Ейлийн, ти си истинска сърцеразбивачка.
Боб хвана Калеб за рамото и Каал и Мену веднага се нахвърлиха върху него.
- И през ум да не ти минава, хлапе - каза Мену и поклати глава. - За твое добро.
Боб се обърна към Калеб.
- Значи имаш бавачки... Да не си момиченце?
- Боб, остави го - каза му Айлийн и постави ръка на гърдите му. Калеб беше много силен и можеше да го нарани.
В същия миг Калеб изръмжа, хвана ръката й и я дръпна от него. Стомахът му се свиваше, когато неговата caraid докосваше друг мъж.
- Не го докосвай, Айлийн.
Айлийн стисна устни и почувства, че гневът се надига в нея и унищожава и последните остатъци от самоконтрола й.
- Остави ме на мира, Калеб. Ще отида с когото пожелая - извика и стисна юмруци.
Калеб я хвана за ръката и я дръпна.
- Брат ти има силно развито чувство за притежание, не мислиш ли? - обърна се Габриел към Дана.
Тя нацупи устни. Боб беше пречка в нейния план. Предполагаше се, че Айлийн ще пламне от ревност, когато види Калеб с Мина и Лона, и тогава кръвта й на берсерк ще я накара да го изтръгне от тях. После, след грандиозен скандал, ванирската й кръв щеше да я подтикне към него. Тор беше постъпил така с Хаде и беше подействало. Но този Боб усложни нещата.
- Знаеш ли какво? Ти си истински кучи син - каза му мислено Айлийн, докато се бореше с него. Както обикновено, не й отговори.
След това всичко се случи твърде бързо. Боб се спусна след тях, сграбчи Калеб и го просна на земята. Айлийн се дръпна уплашено. Калеб изръмжа от болка и започна да кашля.
Мену и Каал хванаха Боб. Рут и Габриел изтичаха и застанаха до Айлийн. Дана отиде да помогне на Калеб, който се опитваше да си поеме дъх.
Събра се цяла тълпа и изведнъж се разнесоха ужасни викове. Тела излетяха от прозорците на пъба и се строполиха безжизнени на улицата. Два звяра, нечовешки същества, изтичаха на четири крака и с ръмжене оголиха окървавените си зъби.
- Върколаци - изкрещя Мену.
Каал и Мену се затичаха след зверовете. Прелитаха над колите и прескачаха главите на минувачите. Трима много бледи и слаби мъже се приближиха до Айлийн. Косите и очите им бяха черни. Студените им безизразни лица изгледаха предизвикателно Дана. Хората бягаха полудели във всички посоки.
Дана беше бърза като светлината, със самурайско движение извади ножа си и го заби в гърлото на единия. Прониза гръкляна му. Вампирът падна на колене, стиснал зеещата рана, и се загърчи. Един от другите двама я хвана откъм гърба и тогава Габриел го удари с една от дъските, които бяха изхвърчали от пъба. Вампирът се обърна към Габриел и само с поглед го запрати във въздуха. Падна върху предното стъкло на един червен фолксваген и алармата веднага зави. Габриел погледна вампира и видя как онзи губи злокобния блясък в очите си. Сведе поглед към гърдите му и видя, че Дана е забила ножа си в сърцето му. В момента, в който се строполи на земята, тялото се самозапали.