- Дано изгниеш в Ада! - извика Дана.
Рут беше вцепенена. Другият вампир се усмихна на Айлийн и след това погледна към нея. Рут не разбра как се случи, но се озова в ръцете на вампира, а шията й беше открита и извита назад.
- Не, Рут... - изкрещя Айлийн.
Тя се спусна като вихър, сграбчи вампира за косите и го хвърли във въздуха. Впечатлена от силата си, тя погледна ръцете си. Изглеждаха също толкова крехки, както винаги, но вътрешно вече не беше такава. Беше хибрид.
Рут излезе от ступора и се огледа изненадано наоколо.
- Какво стана?
- Не се отделяй от мен - каза й Айлийн.
Застана пред Рут и погледна към небето. Идваха и други, още много. Но тогава забеляза група момчета, които тичаха към тях. Бяха берсерки, водени от Ноа и Адам. Застанаха до тях и ги заобиколиха като човешки щит.
- Приближават се - каза им тя, като гледаше небето.
Скоро пет вампира се приземиха на краката си и ги заобиколиха. Един от тях се отдели и се загледа в Калеб, който все още стоеше на колене и наблюдаваше безсилен какво се случва. Два върколака се спуснаха към Дана, която се бореше с тях, доколкото можеше.
- Айлийн, брат ми - изкрещя тя с уплашено лице. Калеб беше беззащитен.
Двете руси жени му помогнаха да се изправи, но един върколак се приближи зад тях и те се хвърлиха върху него, като оставиха Калеб отново сам.
Той губеше съзнание и почти не обръщаше внимание на случващото се.
Берсерките нападнаха вампирите. Каал и Мену стигнаха навреме, за да хванат още три вампира, които бяха дошли току-що. Сякаш валяха от небето.
Мену избегна един удар с юмрук, наведе се, за да се предпази от ритник, насочен към лицето му, и когато отново се изправи, разкъса с юмрук гърдите на вампира. Хвана безжизненото му тяло и го хвърли върху върколаците, с които се бореше Дана. Мену се спусна към единия и разтвори челюстите му с ръце, докато ги откачи и разцепи черепа му.
С Дана се изгледаха втренчено. Мену извади ножа от ботуша си и с един скок парализира другия върколак, който се хвърляше отново към нея. Отряза главата му с ножа. Отново я погледна.
- Не трябваше да си тук, Дана.
- О, я да мълчиш!
Айлийн беше ужасена от това, което виждаше. Тези същества бяха бездушни зверове. Знаеха само да нараняват, да нападат хората и да унищожават всичко, което се изпречеше на пътя им. Без да откъсва поглед от случващото се, тя прескочи берсерките и се притече на помощ на Калеб, който вече се беше изправил.
Но вампирът, който беше хвърлила във въздуха, изведнъж й препречи пътя. Хвана я за врата и я повдигна от земята.
- Идваш с мен, красавице - каза той. Показваше кучешките си зъби и провлачваше думите така, че Айлийн се сви от погнуса.
- Пусни я веднага.
Калеб беше прав и го гледаше. Лицето му беше изтощено, но очите бяха изпълнени с решителност.
- Виж ти, виж ти... Кой бил тук - каза вампирът.
- Пусни я, или ще те разпоря.
Айлийн се изви и удари вампира по лицето с токчето си. Той я пусна и извика от болка. Тя падна по гръб. На бузата на вампира зееше рана, от която течеше гъста черна кръв.
- Кучка... ще... - Той се наведе над нея.
Не успя да продължи. Калеб го сграбчи за врата и заби ножа си в сърцето му.
Айлийн се дръпна уплашена, когато тялото на вампира започна да гори.
- Остави ме - чу се викът на Рут.
Един върколак беше разкъсал тениската й и оставил грозна драскотина на корема й.
Калеб изтича към нея. Застана между озъбения върколак и бледото крехко тяло на Рут. Рамото, гърдите и врата на Калеб бяха разкъсани и кървяха. Той падна на колене на земята и се строполи по очи. Преди това успя да протегне ръка и да разпори гърдите на върколака.
- Не... - Айлийн изтича към него със сълзи в очите.
Дана току-що беше убила друг върколак, който беше нападнал един скитник. Коленичи до тялото на брат си. Рут клекна и обгърна коленете си.
- Бори се, Калеб... - Сините очи на Дана бяха пълни със сълзи. - Мену...
Мену изтича при тях.
- Моля те, Мену, моля те... Калеб е много зле, трябва да се направи нещо. - Погледна го, сякаш той можеше да стори чудо.
Мену изпсува и метна Калеб на гърба си. Засили се и изчезна в небето.
Група берсерки и ванири се притекоха на помощ и вампирите започнаха де се оттеглят. Но никой от тях не се измъкна жив. Ванирите ги догониха в небето и след малко заваляха горящи тела.
- Къде го водят? - попита Айлийн отчаяно и се изправи.