- Чуй ме. - Дана я хвана за раменете и я разтърси, за да я погледне. Тонът й беше суров. - Калеб е в това състояние заради теб. Чуваш ли? Безсилен е по твоя вина.
- Какво говориш? - Тя се опита да се отскубне от нея.
- Когато те отвлече, той все още не знаеше коя си ти. Никой не знаеше, Айлийн. Беше намислил, след като преспи с теб, да те трансформира. Искаше да обмени кръв с теб, за да те превърне във ванир като нас. Но не го направи. Не го направи, защото разбра, че си невинна. Даде ти възможност да живееш, да продължиш да водиш нормалния си живот. Остави те да избираш. Сега също те оставя да избираш. След като спа с теб и пи от кръвта ти, Калеб откри, че ти си неговата caraid.
Айлийн пребледня. Сълзите се стичаха по бузите й. Устните й трепереха и не преставаше да клати отрицателно глава.
- Знаеш ли, други ванири биха те подчинили. Не биха те оставили да избираш, защото техният живот зависи от теб. Но той не постъпи така, защото искаше неговата половинка да му прости и след това да отиде при него по собствено желание. После се остави да го бичуват и да го ранят смъртоносно. Изстрада болката от отхвърлянето от неговата сaraid! Когато ванирът отпие от кръвта на своята caraid, тя се превръща в негова жизнена енергия и трябва да поема от нея всеки ден. Ако неговата caraid го отблъсне, Айлийн - за да се увери, че Айлийн я слуша, Дана я хвана за брадичката, - ванирът се превръща в смъртен и умира след няколко дни. ако не реши да се храни от човешки същества и така да се превърне в прокълнат вампир. Раните на Калеб са смъртоносни, вече няма сили, защото му отказваш тялото си, защото не го приемаш. Брат ми умира заради теб и най-лошото е, че мисли, че го е заслужил. Той е воин, Айлийн. Бори се срещу злото, срещу това, което ти видя тази нощ. Сгреши, да. Но не е чудовище. Спаси твоята приятелка и вероятно сега умира, защото иска да те спаси от себе си. Помогни ми, Айлийн. Спаси го, моля те - прошепна тъжно. - Той се нуждае от спасение. А ти имаш нужда от него.
- Дана... - прегърна я силно и избухна в плач. - Не искам да му се случи нещо. Аз ли съм неговата caraid?
- Да, Айлийн - отдръпна се и обхвана с ръце лицето й. - И той е твоята половинка. Кажи ми... кой е любимият ти вкус?
- Манго - прошепна тя объркана.
- Той ухае на манго, нали? - попита я и избърса сълзите й. - Изпитваш ли нужда да го видиш? Изпитваш ли нужда да го докоснеш? Да говориш с него мислено?
- Господи, да... - призна тя, наведе глава и се разтърси от ридания.
- Гладът, който те мъчи от момента на твоята трансформация, ще изчезне, когато опиташ от него. Отиди при него, Айлийн. Помогни му. Спаси го. Моля те, Айлийн... не искам да изгубя брат си. Той е много ценен за нас и е единственото ми семейство. Освен това не го правиш заради мен. Направи го заради себе си. Ако го оставиш да умре, никой няма да може да те допълва като него. Никога.
Айлийн почувства ужасен страх. Страх от това да му се отдаде. Страх от това да не го направи. Страх от това да го изгуби.
Страх от това да го притежава. Погледна към небето и въздъхна дълбоко. Огледа се наоколо и видя хаоса. Беше се провела битка между смъртни и безсмъртни. Цялата земя беше покрита с локви кръв. Пъбовете бяха опустошени, колите - очукани. Видя Габриел, които се беше хванал за главата, напълно объркан. Рут, в шок, беше прегърнала силното тяло на Адам, който я скриваше с ръцете си.
- Дана... ще се погрижиш ли за приятелите ми? Какво ще стане с хората, които видяха какво се случи?
- Не се притеснявай. Твоите приятели ще са добре, както и останалите - увери я тя. - Ще им внушим други преживявания, които да запомнят. Побързай да намериш Калеб - настоя тя и се запъти към шокираните минувачи.
- Каал - извика Айлийн, - ще ме заведеш ли? Каал погледна Дана, после Айлийн.
- Разбира се - каза и я хвана през кръста. След миг вече летяха.
- Значи вече си взела решение? - попита я той и я погледна в очите. - Ще спасиш моя приятел?
- Няма да го оставя да умре, ако това питаш - отвърна тя решително.
- Нямаш представа какво означава връзката с ванир, нали? Мила, подготви се - усмихна се хищно, като Калеб. - Нищо вече няма да е същото за теб. И това безразличие, което се преструваш, че чувстваш, ще изчезне.
Айлийн погледна напред.
- Да се подготви той, защото преди това ще трябва да ме изслуша.
Разбира се. че щеше да я изслуша. Тя щеше да направи онова, което й говореше съвестта, щеше да го спаси, но след това той трябваше да й обясни много неща. А и трябваше да е луд, ако смяташе, че може да се държи така и да я унижава, както беше направил тази нощ.
- Да. Истинска амазонка за Калеб - започна да вие от радост Каал.
Зави я с якето си и полетяха още по-бързо.
Калеб лежеше в леглото си с отворени очи, но с отнесен поглед. Беше като парализиран. Мозъкът му обаче не спираше да работи. Припомняше си всички битки, редом до своите приятели, спомняше си майка си, сестра си... но всичко избледняваше пред потребността да види нея, момичето с лилави очи и устни, създадени за целувки. Неговата caraid. Никога нямаше да си прости, че я беше наранил. Смъртта беше справедливо наказание.