Мену седеше до него. Стискаше силно ръката му, опитваше се да му внуши представата за мир и покой. Беше почистил и дезинфекцирал раните му, но нищо от това не можеше да помогне вече на неговия приятел. В съзнанието на Калеб бушуваха вина и болка. Приятелят му губеше живота си за една жена. За неговата жена, за неговата половинка. Защо боговете им бяха дали тази Ахилесова пета? Фрея е била голяма кучка.
Вратите на балкона се отвориха и Каал влезе, понесъл Айлийн в прегръдките си. Остави я на пода и тя тръгна към Калеб. Не се поколеба. Отиде директно при него. Решително.
Мену я изгледа стъписан. Дали най-после беше разбрала? Боговете бяха на страната на неговия приятел. Каал му се усмихна и кимна утвърдително. Мену въздъхна и погледна към небето. Благодареше мълчаливо.
- Махайте се - каза им Айлийн, без да откъсва очи от Калеб. Никой нямаше да види как я захапва, защото й се струваше нещо твърде интимно и лично. Не искаше публика.
Каал и Мену скочиха от балкона и изчезнаха.
Айлийн никога не се беше чувствала толкова силна. Нима беше способна да дарява живот? Да. Тя можеше да го спаси.
Щеше да го спаси от мрака и лошите обноски. Щеше да го направи, за да й е задължен, и тогава отношението му щеше да се промени.
Калеб не я беше видял. Всъщност едва разбираше какво се случва около него. До момента, в който усети едно топло тяло до себе си. Тяло, което нямаше нищо общо с това на неговия приятел Мену.
Айлийн почувства, че сърцето й се къса. Усещаше физическа болка заради болката на Калеб. Протегна ръка към главата му, погали го по челото и го среса с пръсти. Тихо заплака. Гърдите на Калеб бяха разпорени, вратът - разкъсан, а рамото му - жива рана. Тя отлично знаеше, че и гърбът му не е в по-добро състояние. Леглото беше цялото в кръв.
Калеб фокусира погледа си и тогава я видя. Зелените му очи срещнаха лилавите. Бадемовидни очи, пълни със сълзи, с цвят на камбанки. Преглътна и изумруденият му поглед се изпълни с топлина и нежност.
— Айлийн... - прошепна той с голямо усилие. - Съжалявам...
— Шт... - каза тя, като се възхищаваше на лицето му и постави пръст на устните му. - Не говори.
Не знаеше какво трябва да направи, но се остави интуицията да я води. Пусна чантата си на пода. Съблече сакото и го хвърли. Хвана косата си и я преметна през дясното си рамо. Откри югуларната си вена. Беше ужасно възбудена и същевременно ужасена.
Калеб я следеше с очи и те останаха впити в красивата й шия. Айлийн клекна бавно, наведе се към него и приближи шията си на нивото на пресъхналите му устни. После докосна ухото му с устни.
— Пий от мен, Калеб - прошепна нежно.
Калеб не помръдна. Тя му предлагаше себе си. Не направи нищо, но продължи да гледа шията й, която пулсираше бързо. Беше притеснена. Айлийн беше притеснена за него. Опита се да вдигне ръка и да я хване за тила, за да я наведе към себе си. Но нямаше сила. Трудно си поемаше дъх.
Айлийн вдигна глава и го погледна загрижено. Тогава разбра, че Калеб не може да направи никакво движение. Господи, наистина щеше да умре, ако не побързаше.
С треперещи ръце Айлийн бръкна под роклята си и докосна външната част на бедрото си. Там държеше ножа на баща си, прикрепен с кожена лента. Извади го и погледна наточеното острие. Без да се колебае, поряза шията си и изсъска от болка.
След това поднесе раната към Калеб. Приближи кървящата си шия към устните му и обхвана врата му, за да го повдигне да пие. Когато първата капка кръв падна в полуотворената уста на Калеб, зениците на ванира се разшириха, очите му станаха по-големи, а пръстите на ръцете му се изпънаха. Айлийн беше всичко, което той желаеше, всичко, от което имаше нужда, и вкусът й го подлуди. Всичките му вътрешни органи започнаха да работят на бесни обороти. Сърцето му биеше силно. Пробуждаше се за живот. Калеб вдигна ръка решително, хвана Айлийн за тила и я доближи още до устата си.
Когато притисна устни към раната й и заби зъби в шията й, Айлийн помисли, че ще умре. Еротична тръпка премина през цялото й тяло и разбра, че е там, където трябваше да бъде. Калеб я сграбчи грубо, искаше и вземаше. Тя престана да му помага. Вече се справяше сам и тя се предаде.
Айлийн беше изкушение, живот, светлина. Докато пиеше от нея, Калеб се наведе напред и седна в леглото. Сграбчи я, като изръмжа от удоволствие, и я настани в скута си. Не знаеше колко силно се нуждае от нея, докато не я усети в прегръдките си.