- Всичко ме боли и имам нужда да ме...
- От какво имаш нужда? - попита тя с безразличие. Канеше се да си облече сакото, но той го издърпа от ръцете й и го скъса на две. Беше вбесен, защото не му обръщаше внимание. Айлийн го погледна предизвикателно. Грабна чантата си и го удари с нея. Калеб я хвана за китката, изтръгна чантата от ръката й и я хвърли в другия край на стаята. Айлийн му зашлеви силна и звучна плесница.
Времето се влоши. Една светкавица проблесна и гръм разтресе прозорците. Калеб постави ръце върху раменете й и я отведе до стената. Заклещи я с полуголото си тяло. В очите му имаше опасен блясък. Хвана роклята й за презрамките и я разкъса от горе до долу.
- Къде си мислиш, че отиваш, Айлийн? Сега вече не можеш да излезеш така на улицата. Оставаш тук.
Айлийн се сви. Оказа се в същата ситуация като преди няколко нощи. Гърдите й бяха с втвърдени зърна. Само едни черни гащички покриваха плътта й. Обви ръце около себе си и се опита да се скрие към стената. Гледаше го уплашено и търкаше китките си. Тя му спасяваше живота, а той отново я похищаваше. Такъв беше Калеб. Никога не се беше чувствала толкова глупава.
Калеб не я разбра веднага. Айлийн беше бледа, само по обувки и гащички. Подлудяваше го. Такава страст изпитваше към нея, че едва се контролираше. Погледна я ужасен, укоряваше се за властното си поведение. Не, не можеше да разруши по този начин всичко, което беше постигнал спрямо нея. Не можеше да й стори това, а и нямаше намерение. Почувства, че сърцето му се къса, когато долови страха на своята caraid.
- Не, Айлийн... - веднага я притегли към себе си и я прегърна силно, като допря брадичка в главата й. - Не, Айлийн, успокой се... няма да се случи същото. Съжалявам, че те уплаших. Моля те да ме извиниш.
Айлийн трепереше. Опита да се пребори с него, но разбра, че Калеб няма да я пусне. Тогава, напрегната като струна, престана да се съпротивлява.
- Извини ме, малката. Не исках да те изплаша. Ела, позволи ми да те прегърна. - Прегърна я още по-силно. Надяваше се, че така се почувства защитена, а не нападана или заплашвана. Как можеше да постъпи с нея така? - Аилий, аз съм идиот. Става въпрос за това, че... аз.... Става въпрос за това, че ти... ме караш да чувствам някои неща, имам нужда от теб и не мога да позволя да ме отблъснеш. Много е болезнено.
Айлийн избърса сълзите си. Беше му ядосана по много причини. Основната се появи в момента, в който го видя в пъба с двете руси нахалници. Чувстваше се предадена и й беше все едно как се чувства той.
- Какво искаш от мен? - попита го тя с пресипнал глас и го блъсна. - Дадох ти да пиеш, повече нямаш нужда от мен... Остави ме, Калеб.
Той я притисна още по-силно и се отпусна. Остави я да говори, да му позволи да се слее с тялото й. Тя трябваше да му има доверие. Не й отговори, но продължи да я прегръща.
И двамата дишаха развълнувано.
- Ти си моята caraid, нуждая се от теб. Ти ми се отдаде и аз искам да ти се отдам.
- Не. Нямаш нужда от мен.
Калеб се отдръпна леко от нея. Само за да погледне лицето й.
- Как можеш да ми кажеш това? - погледна я с обожание и сведе поглед към красивите й гърди.
- Преди малко се чувстваше много комфортно в пъба - отсече тя и вдигна брадичка. Погледна го с гняв и болка. - Разполагаш с двете руси норвежки, за да задоволиш потребностите си. Поискай от тях. И... и... ми върни дрехите.
- Ревнуваш - усмихна се той и се сети за Дана. - Сестра ми предложи да бъда в тяхната компания, за да се събуди чувството ти за притежание и ревността ти да пламне. Не само си ванир, мила, а и вълчица. Нямаше да го понесеш... Не ти хареса, че ме видя с тях. Добре, нормално е.
Обожаваше да я гледа така - с очи, от които изскачаха искри гняв, разпалена и страстна. Хвана я за брадичката и я повдигна към себе си.
- Това са просто две момичета от клана. Нищо повече, просто приятелки. - Гласът му се сниши с една октава.
- Не, стига вече. Това - посочи долепените им тела - не е нормално. Така че недей да казваш, че е нормално, защото не е. Разбираш ли? И недей да ми даваш обяснения. - Гласът й трепереше, брадичката също. - Не ги искам. Искаш ме само за себе си. И аз те искам само за мен. Трябва да свикнеш с това усещане, трябва да приемеш онова, което събуждам в теб.
Один знае, че се опитвам да приема всичко, което ме караш да чувствам.
Айлийн изпъна гърба си и се изпъчи. Щеше да му каже всичко в лицето.
- Омръзна ми, Калеб. Боб ми помогна след унизителното отношение, на което ти ме подложи. Беше истински кавалер, почти приятел. Трябва да съм му много благодарна, а ти се отнесе с него зле само защото се приближи до мен и...