- Не. Не е така - каза й нежно. - Обожавам тялото ти. Фигурата ти е създадена, за да бъде показвана. - Огледа я с гладен поглед. - Само те моля да се обличаш така, когато мога да те защитя от всичко и от всички. Нямах никакви сили, Айлийн. Не разбираш как се чувствам, ако не съм в състояние да те предпазя. Виж какво ми стори Боб и едва не умрях.
- Аз... не знаех какво се случва с теб. Не си представях, че си толкова зле. - На лицето й се изписа истинско разкаяние. - Но ти си го заслужи, защото се държа като кроманьонец.
- Знам, малката. Моля те за извинение.
Цялото му лице изразяваше молба. Полагаше усилия да умолява, вместо да изисква.
- Ще го имам предвид, ако това те успокоява. Все пак съм свободна да обличам онова, което искам, разбираш ли?
Калеб се съгласи. Сега тялото й зовеше да бъде успокоено и помилвано. Неговото също.
- Гладен съм, саraid.
- Почакай. - Айлийн постави ръка на гърдите му, като разпозна блясъка в очите му. - Ако аз взема предвид онова, за което ме молиш ти, ти ще вземеш предвид онова, което аз искам от теб. - Беше заповед. - Няма да ме оставяш сама, нито някога ще прекъсваш този вид комуникация с мен. - Калеб се канеше да отвори уста, но тя го спря с предупредителен жест. - Няма да флиртуваш с никоя друга жена, независимо дали е руса, тъмнокоса или рижа. Чуваш ли ме, Калеб? Никога повече. Не искам да се замислям защо ме дразни това, но ме дразни. И махни тази арогантна усмивка от устата си. И да не си посмял да използваш отново с мен тези обноски на пещерен човек. Ясно ли е? Мачизмът вече не е на мода.
Калеб се усмихна като малко момче, което е успяло да постигне своето. Наведе се и приближи нос до врата на Айлийн. Пое аромата на своето сладкишче. Тя беше сладка, истински сладка.
- Не ми харесва някой да те докосва - призна той, щом тя беше честна, той също щеше да бъде откровен, - нито някой да се доближава до теб. Ти все още не контролираш онова, което предизвикваш у другите. - Пусна косата й и обви лицето й с ръце. С палеца погали долната й устна. - Не съзнаваш какво провокираш у мен. Умирам от ревност, Айлийн. Аз съм келт ванир, не мога да го избегна. Ревнив съм, с чувство за притежание, закрилящ...
-Арогантен, доминантен, насилник...
- Да - призна си той. Навлажни устни с език. - Но ти си моята саraid и нашите отношения са такива.
- Не искам такава връзка, плаши ме. Не искам дори връзка. Искам уважение и...
- Аз те уважавам повече от всеки друг на света, Айлийн. Ти си смела, предана, състрадателна... и прекрасна. - Наведе се и отново докосна шията й с нос. Айлийн се задушаваше. Той прилепи устни към гърлото й и прошепна: - Но ванирът е пълен със страст, така сме създадени. Тялото ти е моят храм и няма да позlоля на никого да те докосне. Трябва да защитавам онова, което е мое. А ти си моя. Няма значение колко се бориш, няма значение колко се противиш. Това нищо няма да промени. Където си ти, там ще съм и аз. Ти си моята половинка.
- Искам лично пространство. - Тя изви шия назад, за да се откъсне от устните му. Погледът й беше измъчен и молещ. - За мен все още е рано. Познавам те от пет дни и, така да се каже, не започнахме добре. Продължавам да свиквам с мисълта какво съм, не можеш да искаш от мен никаква връзка. - Макар че лудо желаеше тялото му.
- Не разбираш. Ванирите сме напълно различни от хората, особено що се отнася до взаимоотношенията ни с половинката. Току-що ме нахрани, недей да искаш да се върнеш отново към нормалния живот. Никакво пространство, никаква свобода. Аз ще бъда най-важното в живота ти, както ти в моя. Това променя всичко. Хората имат много увлечения и оставят половинките си. Ние не. Аз не.
- Какво ще промени или няма да промени тази особеност в храненето - тя отбеляза зъбите си върху него, - ще реша аз. Ти няма да направляваш живота ми - отвърна високомерно.
- Да направлявам живота ти? Стига вече. Ела тук.
Айлийн усещаше объркването му. Беше разстроен, съсипан, полудял, заради нея... И тя чувстваше същото. Отношенията при двойките ванири, изглежда, бяха много бурни, а тя никога не беше имала връзка.
Той щеше да й покаже какво означава да бъде саraid на един ванир и ако не можеше да й го обясни с думи, ще го направи с действия. Да я направлява? Не. Ставаше въпрос за потъване във вълна от емоции и чувства, преливащи до момента, в който вече не се знае къде започва едната половинка и къде свършва другата. Калеб постави ръце на бузите й и доближи устни към нея. Докосна веждите, очите, носа, бузите й... Айлийн затвори очи и две огромни сълзи се търколиха и се сляха в огромна капка на брадичката й. Калеб наведе главата й назад и постави устни на брадичката й. Тогава тя забрави всички укори и пречки пред това да има връзка с него. Потъна в неговото докосване, във внезапната му нежност и макар че се мразеше за това, осъзна, че има нужда от него, колкото той от нея. Калеб я ухапа лекичко и я целуна. Айлийн престана да трепери и подпря ръце на твърдите му гърди. Остави усещанията от неговите целувки да събудят цялото й разгорещено тяло. Отвори очи и остана пленена от зеления му поглед, както и той от нейния. Една искра се възпламени, ярка искра, която блесна дълбоко в очите и на двамата.