Калеб, висок, едър, мускулест, почти като император, стоеше пред нея и докосваше нежно лицето й. Искаше тя да престане да се страхува и да му се отдаде изцяло.
Тя наблюдаваше лицето му, ъгловатите му черти, които изразяваха напрежение и несигурност. Беше сигурна, че ако го отхвърли сега, той ще умре. Умоляваше я да го приеме. А тя беше повече от уверена, че той я приема. Не можеше да се заблуждава. Желаеше го и умираше от копнеж да го целуне. Това беше новата й същност и се изненада колко много иска да я приеме. Така че почака да се появят агресивността и чувството за притежание на Калеб и събра сили, за да може да ги понесе.
Спомни си своя първи път. Нямаше целувки, нито ласки, нищо... Калеб не обичаше да го докосват. Тя не можеше да понесе второ подобно преживяване. Не с Калеб. Не и когато го усещаше с всяка пора на кожата си, застанала почти гола пред него.
Калеб наклони глава. Плъзна ръце от лицето й, по шията, фините рамене, елегантно извития й гръб, докато стигна до задните й части. Притисна я, за да почувства пулсиращата му ерекция, желанието, което крещеше да бъде удовлетворено.
Айлийн отвори изненадано очи и уста и преди да успее да каже нещо, той наведе устните си уверено и ги постави върху нейните.
Тя беше объркана и го остави да направлява целувката. Не очакваше това. Устата й бавно беше завладяна от неговата. Устните се затоплиха от докосването и търкането. Тогава Калеб се концентрира върху долната устна, облиза я нежно, след това я ухапа и накара Айлийн да настръхне. Тя не беше целувала никого преди, но преживяването й се стори почти свещено. Устата, езикът и зъбите на Калеб я стимулираха и я подканяха да отвори по-широко уста. Когато го направи, собственият й език се спусна да търси неговия. Когато се намериха, се вплетоха като любовници по време на танц на обещания, ласки и чувствени намерения. Всичките й сетива се пробудиха. Ръцете й усещаха, опрени на неговите гърди, мекотата и топлината на тялото му. Устата и носът й се изпълниха с неговия аромат и вкус. Ушите й можеха да доловят дори ускорения пулс на сърцето му.
Изведнъж се почувства силна и смела. Раздвижи се в ръцете му. Искаше да се притиска в него.
Калеб гореше. Пръстите му се бяха забили в задника й, задържаха я, чувстваха формите й. Потрепери, когато усети топлината на езика й. Остави се да чувства как лека-полека тя се събужда за страстта между тях. Наслади се на реакцията й.
Тя трябваше да се предаде пред очевидното. Желаеха се не с човешко желание, а с почти животински, див и опустошителен копнеж. Беше застанала на пръсти и докосваше жадно ерекцията му, докато правеха любов с уста и език. Тя беше нежна, внимателна, но много страстна. Съблазняваше го, като докосваше устните му, без да навлиза по-дълбоко. Когато той се спираше, тя започваше да го хапе, да го ближе и да го гали целенасочено с кучешките зъби, да завладява цялата му уста. Тази ласка му харесваше. Вкусът й беше свеж и горещ.
Айлийн вече не беше напрегната. Окуражен, той отново я приближи до стената и я заклещи там. Продължаваха да се целуват, сякаш животът им зависеше от това. Сграбчи я за косата и леко я дръпна, за да го погледне. Нямаше страх, нито опасения. Само желание. Древно желание да притежаваш и да бъдеш притежаван. Айлийн продължаваше да не мърда ръцете си. Дланите й не се бяха отлепили от гърдите му. Гледаха се в очакване и уплашени от собствената си страст. Калеб я хвана за китките и поднесе ръцете й към лицето си. - Толкова меки... - прошепна той.
Опря бузата си в една от дланите й и се потърка в нея. Потърси топлина и утеха.
Айлийн се намръщи. Дишаше развълнувано. Устните й тръпнеха, пареха, но дланите й горяха от желание да го докосне. Какво правеше? Тя смяташе, че Калеб не обича ласките, но той приличаше на ранена черна пума, жадна за докосване. Присви дланта си, за да може Калеб да се погали в нея. Калеб изви ръката й, така че вътрешната част на китките да бъде на нивото на устните му. След това направи нещо, което тя изобщо не очакваше. Целуна китките й - отдолу и отгоре. Сладки целувки, които успокояват, лекуват. Влажни целувки, които разпалват и пробуждат.