- Нараних те тук. Никога няма да се отнеса така отново с теб. Никога повече няма да те нараня. Ще се грижа за теб и винаги ще те защитавам. - С долепени към дланта й устни и с пламтящ поглед той добави: - Докосни ме, Айлийн. Моля те. Имам нужда да ме погалиш.
Айлийн се подпря на стената. Краката й трепереха, а сърцето й блъскаше в гърдите. Дишаше неравномерно. Той пусна ръцете й. Очакваше ласките. Това признание беше много унизително за него.
Тъмната и ясна нощ надничаше през широко отворения балкон, осветяваше стаята и очертаваше телата им с бледа светла аура. Червените пердета танцуваха на вятъра. Дъждът отмерваше ритъма на дишането им.
Айлийн се поколеба и накрая реши да последва желанията си. Докосна лицето му и го погали, първо бузите, после устните, брадичката. Ванирът затвори очи, благодарен за ласките. Тя спусна ръка по силната му шия, по широките и перфектно заоблени рамене, по топлите му гърди, гладки и оформени, по ясно очертаните му коремни мускули и тънката талия. След това отново се насочи нагоре. Наслаждаваше се на допира с това тяло, създадено за любов и война. Прокара пръсти по мускулите на ръцете му.
Калеб стенеше от удоволствие при всяка ласка и стисна очи, за да почувства усещанията по-силно. Тогава престана да усеща ръцете й. Отвори очи и не я видя. Почувства как пръстите я следват мускулите на гърба му. От горе до долу, от едната към другата страна... Айлийн стоеше зад него и го галеше, както тя искаше. Галеше всичко. Ръцете й прегърнаха гърдите и корема му и той започна да чувства устните й по гърба си. Протегна ръце назад и я хвана за голите и топли бедра, докато тя продължаваше със своето проучване. Гърдите й бяха притиснати към гърба му. Влажни, щедри устни обхождаха широките му рамене, минаваха през тила и врата, продължаваха по гръбначния стълб и след това отново поемаха нагоре. Следваше ги езикът, палав и сатенен. Искаше да заличи всички удари от бичуването, макар че вече ги нямаше. Да запечата у него спомен за нежност, а не за болка.
-Айлийн... - прошепна Калеб притеснено. - Имам нужда да... По дяволите... Целуни ме.
Обърна се, прегърна я през кръста, притисна я до себе си, наведе глава към нея и залепи устни към нейните като гладен вълк. Айлийн прокара ръце по шията му и сграбчи черната му коса, за да се задържи, сякаш беше спасителен пояс. Калеб плъзна ръцете си, хвана задните й части и като ги притегли към себе си, я накара да се изправи на пръсти и да го целуне по-дълбоко. Изстенаха едновременно. Така се разкри нуждата, която и двамата имаха от тази интимност. Ерекцията на Калеб притискаше корема му, а голите им гърди се бяха долепили така, че ударите на сърцата им се смесваха и объркваха. Целувките станаха по-настойчиви, до момента, в който вече не им беше достатъчно да се целуват.
Айлийн почувства, че иска още, още от него. Той имаше още по-голяма нужда от нея. Вдигна я за задните части, ерекцията му пулсираше срещу нея, и я отнесе към леглото, без да престава да я целува.
- Не, Калеб - каза тя притеснено. Говореше върху устните му.
- Не искам да легна там. Не искам. Не мога.
Калеб погледна леглото и почувства колко е объркана. Намираше се отново на мястото, където беше загубила девствеността си. Беше я страх. Той седна в края и постави Айлийн права пред себе си, между разтворените си крака. Прегърна я. Искаше да я успокои.
- Айлийн, нямаш представа колко силно те желая - измърка като котарак. Потърка лицето си между гърдите й. Тя погали косите му. Плъзна ръце по ребрата й, премина през талията и задните й части. - Господи, идеална си. Не мога да си поема дъх - каза с дрезгав глас.
Айлийн не можеше да говори. Стоеше в капана на неговите ласки, хипнотизирана от изпълнения с желание глас, потънала в контакта на устните и носа му с тялото й. Калеб прокара пръсти по черните копринени бикини и ги плъзна по стройните й крака.
Без да вдига поглед, разкопча каишките на кожените й обувки и също ги свали. Прокара ръце по фините й женствени стъпала, по прасците, коленете и силните стегнати бедра. Стигна до триъгълника с черните къдрици и дишането му стана по-насечено. Без да я докосва там, продължи нагоре. Галеше задните й части, талията, торса и постави длани на гърдите й.
Айлийн потрепери. Ръцете на този мъж я подлудяваха. Чувстваше се като тенджера под налягане, готова да избухне.
- Виж колко са красиви - прошепна той, като масажираше гърдите й с потъмнял поглед.
- Ха...? - преглътна. - Ха... харесват ли ти? - попита тя, развълнувана и същевременно поласкана.
- Искаш ли да ти покажа колко ми харесват? - Той я погледна отчаяно.
Айлийн потвърди бавно, без да откъсва очи от неговите.