Калеб не й позволи да мисли дали ще я нарани, или не. Целуна я отново, толкова дълбоко, че не остана кътче във влажната й уста, което неговият език да не докосне или погали. Айлийн заби пръсти в раменете му и без да се страхува, го целуна със същия глад и жар. Отъркваше се в него и вплиташе пръсти в черните му гъсти коси. Беше възбуждащо да бъде с дългокос мъж и да сграбчва гривата му, докато се прегръщат и целуват. Толкова искаше да успокои болката, която чувстваше в корема и между краката.
- Кажи ми къде те боли - настоя той. Айлийн облиза устните му, но не отговори. - Тук ли те боли? - Плъзна пръсти си по вътрешната част на бедрата й и погали входа към тялото й леко и нежно. Айлийн потрепери и изстена. - Да, мила? Тук ли те боли? - Усмихна се и притисна този вход. Погали го с кръгови движения. Наблюдаваше реакцията й, а тя, изпълнена с любопитство, беше свела поглед. Гледаше как бронзовата му ръка се движи в интимната й област. - Искаш да те успокоя, нали? - прошепна върху устните й, докато усещаше влагата по пръстите си. Как се чувства неговата саraid? Нямаше нужда от отговор. - Ммм, да...
- Пъхна средния си пръст и почувства как неговата Айлийн го обгръща. - Разбира се, че искаш. Искаш, колкото и аз.
Тя помисли, че ще припадне. Почувства как пръстът на Калеб се отърква в нея, гали я, стимулира я, събужда цялото й тяло. Започна да се клати срещу ръката му, люлееше задните си части. Никога не беше правила любов, но знаеше много добре как се прави. Калеб започна да гали клитора й с палец, докато вкарваше още по-дълбоко пръста си в нея. Айлийн не можеше да спре да се движи, гореше и пулсираше срещу ръката му. Беше очарована от това, което той правеше с нея. Изведнъж почувства нов натиск и разбра, че Калеб пъха още един пръст в нея. Разширяваше я за най-голямото проникване, но ако продължаваше така, нямаше да издържи дълго.
Калеб не спря дори за миг. Следваше неумолимия си ритъм. Галеше я, разпалваше вътрешния й пламък, вътрешния й огън и наблюдаваше всяко нейно изражение. Искаше да й достави удоволствие, много удоволствие. Не искаше от нея само удоволствие, а цялостно приемане. Чувстваше нещо много силно към Айлийн, нещо, което никога не беше усещал, дори докато беше смъртен. Воден от тази потребност, която не се осмеляваше да назове, увлечен от нейното желание, вкара пръстите си по-навътре. Ритъмът стана по-бърз и Айлийн сграбчи врата му.
- Нямаш представа колко много исках да те докосна тук... -Той раздвижи пръстите си по-дълбоко. - Тук... - Погали нейния „бутон" с показалец, докато се навеждаше, за да оближе и ухапе шията й, без да забива кучешките си зъби в нея. - Ммм... близо си, alainn62 - прошепна, спря да се движи и прокара език по югуларната й вена. - На какво ти мириша? - попита я той. Беше спрял пръстите си в една точка в нея. Натискаше, но не се движеше.
Айлийн се намръщи, не можеше да повярва, че спира, не искаше да спира. Калеб почувства разочарованието й и я измъчи още малко. Движеше леко пръстите си, изваждаше ги почти изцяло и ги задържаше, като я галеше с кръгови движения.
- На... манго - отвърна тя с разширени зеници и очи, изпълнени със страст. - Не, недей да спираш. - Сграбчи го за врата и го прегърна. Притисна се към него толкова отчаяно, че сърцето му подскочи.
- Така ли? На манго? - усмихна се той. - Знаех. Само исках да го чуя от теб.
- Моля те, Калеб... - Търкаше задните си части в него, в пръстите му, в ерекцията, която продължаваше да нараства. - Не мога да спра.
- Знам всичко за теб. - Прегърна я през кръста и я повдигна. Целуна я леко по устните и след това захапа едното й зърно. Айлийн изскимтя и отметна глава назад. - Дръж се за раменете ми.
Айлийн се вкопчи в него, задържа се срещу тялото му, докато Калеб галеше задните й части с едната ръка, а с другата насочваше пениса си към входа й, влажен и блестящ. Накара я да се спусне надолу, леко, и я спря, когато главичката на пениса му докосна устните на интимните й двери.
- Погледни ме - заповяда й нежно. Тя се подчини, напълно покорна и уязвима. - Амазонке моя... - прошепна и докосна устните й със своите. - Успокой се... остави на мен, аз ще те насочвам... Знам, че не си харесвала никой мъж. - Вкара главичката няколко сантиметра в нея и изсъска, когато почувства топлината, влажността и плътта на Айлийн. - Ох, по дяволите... колко добре ми пасваш. Знам, че на никого не си позволявала да те докосне. - Вкара пениса си още няколко сантиметра и целуна нежно устните й. - Знам, че ти харесах от момента, в който ме видя, защото... - още няколко сантиметра проникваха в нея, а Айлийн го прегръщаше като пиявица - има само... един мъж за теб.
- Калеб... - изстена тя отчаяно и заби пръсти в раменете му.
- Да, Калеб - повтори той и вкара още сантиметри в нея. - Това съм аз, единственият, на когото принадлежиш. Единственият мъж, чиято съдба е да ти принадлежи. - Раздвижи се леко в нея и почувства как Айлийн затваря очи и стене от болка и удоволствие. - Аз - проникна още малко, като се оттласна със задните си части - съм единственият, който може да прави с теб това, Айлийн. Тялото ти е мое, съзнанието ти е мое и сърцето ти също ще бъде. - С един тласък проникна изцяло в нея.