Чу гласа на дядо си и скочи от леглото. Беше много ядосан и ако не я видеше скоро, щеше да се случи нещо много неприятно. Втурна се в банята и наплиска лицето си с ледена вода. Бузите й веднага порозовяха. Избърса се с хавлията, изтича да отвори вратата и се появи в хола. Калеб нямаше да я види отново разплакана. В никакъв случай.
18.
- В името на Один, Калеб. - Ас душеше ванира с разкривено от гняв лице. - Какво си сторил с внучката ми? Отново ли си я белязал? Целият миришеш на нея...
- Не съм я принуждавал. Ас.
- Не се приближавай до нея, чу ли? Все още преживява трансформацията, остава и ти да я притискаш. Остави я да се порадва малко. — Гласът му изгуби заповедната нотка и се превърна в бащинска молба. - Сигурно е много объркана сега. Трябва да я оставиш да се адаптира. Разбираш ли?
Калеб погледна засрамено пода. Ас се държеше с него като ядосан баща.
- Къде е? - настоя той.
- Тук съм, дядо - чу се глас от другата част на хола.
Калеб не се обърна, но Аз я погледна загрижено. Айлийн изгледаше беззащитна, макар че продължаваше да демонстрира решителността и осанката на жена берсерк. Обаче светлината във виолетовите й очи беше изчезнала. Приближи се до дядо си и обви ръце около кръста му.
- Какво е станало? - Той погледна студено Калеб. Калеб сви рамене и погледна встрани.
- Нищо, което да не е трябвало да стане, дядо. - Тя потърка лице в гърдите му. Искаше да мирише на него и да махне от себе си аромата на Калеб.
- Ти не си добре, мила. - Хвана лицето й. - Виж си очите, подути са...
- Просто съм уморена — поясни тя. — Тези дни са изтощителни, а снощи имаше една свада и...
- Направиха ли ти нещо? - попита притеснено Ас. - Изпратих групата на Ноа и Адам там, където щеше да ходиш.
- Да, Ас - посочи Калеб. — Те дойдоха да ни помогнат. Благодарим ви за това.
Ас дори не го погледна. Беше забил поглед в лицето на Айлийн.
- Какво правиш тук, дядо? - попита тя.
- Притесних се за теб. Исках да те видя. Ела да живееш вкъщи, не е задължително да останеш тук. - Не му се искаше ванирът да я отведе толкова бързо и неочаквано от него.
Калеб се възхити от лекотата, с която берсеркът разкриваше чувствата си. Не му се налагаше да ги крие. Казваше нещата, както ги чувстваше. Може би затова лицето му изразяваше душевен мир.
- Спокойно, дядо Ас. Знаеш ли, вчера бях в къщата на баща ми, която сега е моя. Приятелите ми Рут и Габриел са тук. Той ги доведе - посочи Калеб, без да го погледне.
- Защо си направил това, ванире? - попита Ас учудено. - Първо кучето, сега това...
Калеб погледна Айлийн, но тя не отвърна на погледа му.
- Реших, че ще се чувства добре, ако те са тук. Няма да е толкова самотна.
- Аха.- Ас го погледна учудено. - Хубаво. Значи къщата ти харесва, малката? - Усмихна й се отново.
- Твърде голяма е за мен.
- Не е. Имаш онова, което заслужаваш. Но ти повтарям - можеш да живееш с мен. Харесва ми да си у дома и не искам да си сама. Имаш нужда от закрила.
В този миг се появиха Мену и Каал. Руси, греховно красиви и облечени в черно.
- Какво става, приятели? - попита Калеб.
- Нося ти анализа на онова, което си открил в камиона - каза Мену и му подаде дебела черна папка.
Каал гледаше ту Айлийн, ту Калеб. Подуши въздуха и се намръщи. Между тях нямаше емоционална свързаност. Физическа връзка - да, но все още не бяха свързани емоционално.
- Говори, Мену. Хубаво е, че Ас е тук, за да чуе всичко. Нека седнем - каза Калеб.
- Имаме си работа с хора, които знаят какво правят. — Мену сплете пръсти и се наведе над масата. - И не става въпрос за разпятия, чесън и прътове. Ние не сме вампири, така че тези неща не действат срещу нас. Тези хора обаче са професионалисти в областта на науката и медицината и много добре знаят как да се справят с нас. - Постави върху дизайнерската маса една черна чанта и извади от нея целия арсенал.
Айлийн отвори широко очи. Вътре имаше спрейове. сачми, куршуми с бодлив връх, изолиращи светлина пликове...
- Разказвай, Мену - подкани го Калеб.
- В този флакон — взе един червен метален, с черна запушалка - има фенолови и терпеноидни компоненти - тинол, карванол, гераниол, линалол и терпинеол.
- Тези флакони - каза Айлийн, докато го наблюдаваше внимателно - се използват за стерилизиране на операционните зали. Нещо като дезодорант. Продавала съм тези продукти.
Мену вдигна вежди и потвърди.
- Права си. Но се използват и за други цели. Използват ги, за да прикрият нашия мирис, когато отделяме някой секрет. Потта ни, телесният ни аромат е много силен и не е неприятен. Ако наранят някой от нашите, носът ни долавя това, но ако замаскират мириса по този начин... не надушваме нищо. Това са вещества, които унищожават миризмите. Дезодоранти. Залите, където се извършват операциите, са херметично затворени, за да не се просмуква миризмата. Затова и не сме разбрали, че тук има седалище на „Нюсайънтистс" и са заловили член на нашия клан. Не можем да ги подушим. Пръскали са телата с това. А както каза кучето...