- Именно заради това поведение броят на берсерките и ванирите намалява - каза му тя. - Ако бяхте подготвяли жените по същия начин, както мъжете, нищо подобно нямаше да се случи. Ние сме ловки, пъргави и смъртоносни. Може да не умеем да нанасяме мощни удари като вас, но сме силни. И безстрашни. Половината от вас са жени. Ако разчитате повече на нашата помощ, ще бъдете двойно по-силни. Можем да ви подкрепим.
- Ти си различна. Ти наистина си могъща, Айлийн. Почти нямаш слаби места. Притежаваш силата и способностите на ванир, както и инстинктите и бързината на берсерк. Не си наследила недостатъците на едната и другата раса, но това не означава, че всички жени са като теб. Наложило се е да предпазиш Дана от слънчевата светлина. Забелязала си, тя има голям недостатък. Уверявам те, че ако не беше хибрид, а обикновена жена берсерк, може би сега нямаше да си жива, защото нашите жени са силни, но не толкова, че да се справят със седем върколака едновременно.
- При всички положения мисля, че трябва да ги подготвите. Има нещо, което не върви добре във вашите общности, дядо, и бих искала да ви помогна. И освен това аз имам своите слабости - добави тя.
Един мъж - висок, брюнет, с най-зелените очи на земята. Мъж, който тъкмо пристигаше със своето порше.
Айлийн преглътна. Стъклата на джипа бяха тъмни, но тя знаеше, че Калеб е впил поглед в нея. Лилавите й очи блеснаха гневно. Беше му толкова ядосана, че й се доплака.
Калеб я гледаше и трепереше от гняв. Щеше да избие всички. Бяха наранили неговата саraid и нямаше да им прости. Стисна зъби, като видя, че са сцепили устната й. Бузата й беше раздрана, а на рамото й зееше рана от ухапване.
Да. Щеше да избие всички.
- Отиди да поговориш с него - предложи й Ас. - Никога не съм виждал по-притеснен мъж.
Нещо се преобърна в нея при тези думи, реши да мисли практично.
- Аз съм неговата храна — отвърна студено. — Как няма да е притеснен?
Калеб се намръщи, като чу тези думи. Той можеше да я чуе. Нима забравяше това? Или го знаеше и затова го каза? Взе телефона си и я набра.
Айлийн вдигна, без да откъсва поглед от поршето.
- Влизай в колата - нареди грубо Калеб.
- Какво има, Калеб? - отвърна тя иронично. - Не можеш ли да говориш с мен чрез телепатия?
- Ти не ми позволяваш — изръмжа той. - Кой ти показа как да се предпазваш? Влизай в колата, Айлийн.
- Не. И не ми говори така. - Почувства как сълзите се събират и образуват буца в гърлото й. Не смяташе ли да й благодари, задето беше спасила сестра му? Нямаше ли да й каже, че се е притеснявал за нея? Не възнамеряваше ли да се извини за онова, което й беше казал в стаята? Или че не й беше показал видеозаписите с родителите й, които беше открил?
- Не ме карай да се ядосвам, Айлийн.
- Не ме е страх от теб.
- Би трябвало. Много съм ти сърдит.
- Ако се надяваш да чуеш, че съжалявам, ще има да почакаш. Мену приготви ли дозата? - попита тя. - Започвам да огладнявам.
-Не.
- Не? - Наистина беше гладна, за него, и то не само за кръвта му, а за неговото тяло и за още нещо, което беше по-трудно да признае. За неговото... сърце.
- Ако си гладна, знаеш какво трябва да направиш, малката -каза й нежно.
- Да ухапя нечия шия? - вдигна вежди. Знаеше, че наранява гордостта му.
- Айлийн, престани да ме нервираш и ела тук - извика той ядосано, като си представи как тя пие от друг мъж. - Ранена си и имаш нужда от мен.
- Нямам нужда от теб. Не искам. Ти излез. По линията настана мълчание.
- Какво има, Калеб? Не можеш ли да излезеш? - Усмихна се злобно, почувства се силна и продължи: - Днес е твърде слънчево, нали? Може да не съм твоята саraid, но и чудовище като теб не може да бъде моята половинка. Моята половинка - повтори със същия язвителен тон, с който той й беше говорил в стаята - не може да ме лиши от слънчевата светлина, а за съжаление, Калеб, това е едно от нещата, които искаш да ми отнемеш, без да дадеш нищо в замяна. Само отнемаш, никога не даваш. Изискваш, никога не молиш. Дори днес не успя да ме защитиш... Не е възможно да си моята половинка, не е възможно да имам нужда от някой като теб.
Изведнъж почувства хлад в сърцето. Не се гордееше с думите си, но не успя да ги избегне. Чувстваше такъв гняв към него, изпитваше толкова силна потребност да го нарани. Беше ли се почувствал зле Калеб, когато й каза онези ужасни неща, след като бяха правили любов? Тя наистина се чувстваше ужасно, след като му наговори всичко това.
Ас се раздвижи неспокойно. Айлийн имаше характера на Хаде. Някои мъже приемаха това за секси, но той в никакъв случай не би искал да бъде на мястото на Калеб. След като беше забелязал притеснението в очите на гордия ванир, можеше да се закълне, че е влюбен във внучката му повече, отколкото би искал.