Калеб беше пребледнял в колата и беше благодарен, че стъклата са затъмнени.
Процеди проклятие през зъби, запали и потегли назад.
- До довечера - сбогува се той сурово.
Айлийн гледаше как колата се отдалечава и в гърлото й се образуваше буца. Искаше да изтича след него и да му каже да остане. Искаше да изтича след него, да го удря и да го хвърли на вълците. В нея имаше цял свят от противоречия, но най-лошото от всичко беше, че си даваше сметка, че има чувства към него и това я поставя в подчинена позиция. Калеб имаше власт да я наранява и тя не можеше да допусне това. Щеше да атакува първа.
Ас вдигна Ноа и Адам и ги натовари като чували с картофи.
- Какво ще правиш, мила? - попита той след това. Рут и Габриел изтичаха при нея.
- Мену отвлече Дана от подземието - пошепна задъхано Рут. — Вдигна я на ръце и я отведе. Беше истинско зрелище. Не знам защо Дана така се бореше с него.
- Горкият, беше много уплашен за нея — поясни Габриел. — Каза ни да дойдем при теб и да отидем да почиваме. Дана ще бъде в дома на Калеб.
Айлийн кимна и погледна Ас.
- Отивам си вкъщи.
- В такъв случай ще изпратя с теб караул от берсерки, за да наблюдават района. Аз ще отида с тях.
- Благодаря, дядо, но не трябва да се грижиш толкова за мен. Видя, че мога да решавам проблемите си сама.
- Днес спечели - отвърна той строго. - Утре... не се знае. Няма да излизаш оттам, докато всичко това не приключи. В дома ти ще бъдеш на най-сигурно място.
- Тази вечер ще отида в „Айви", дядо, независимо дали искате, или не. Можеш да ме затвориш където решиш - предизвика го тя. - Ще намеря начин да се измъкна.
- Няма да го направиш, Айлийн.
- Разбира се, че ще го направя. Не можеш да ме контролираш, твърде дълго бях затворена.
- Не разбираш ли? Притесняваме се за теб.
- Голям човек съм. Макар че ти и Калеб упорито ми противоречите. Няма да се крия от никого. Разбираш ли? Аз съм господарка на живота си и единственият съдник на моите решения.
Ас не можеше да отрече това. Внучката му наистина беше борбена. Воин.
- Айлийн. - Хвана я за раменете. - Тази нощ ще бъде много опасна. Виктор и Микаил ще бъдат там. Мислиш ли, че ще са придружени само от хора? Със сигурност с тях ще има върколаци и вампири. Ще има битка.
- Вече участвах в една.
- Да, но този път ще се опитат да те заловят. Ти сама ми каза, че са искали да хванат Дана, за да направят размяна. Да я разменят за теб. Не са предполагали, че и ти ще си тук с нея, и още по-малко, че слънчевите лъчи не могат да те наранят.
- Не са предполагали и че съм толкова силна - каза гордо тя.
- Да, не са предполагали, че си толкова силна - усмихна се дядо й. - Но ти си имала предимството на изненадата. Ако отидеш в ресторанта, ще се втурнат да те преследват. Тази вечер ние ще се опитаме да ги изненадаме. Ще хванем онези двамата и ще разберем какво целят. Трябва да стоиш настрана, защото ще ни разконцентрираш.
Айлийн стисна устни и отмести поглед в недвусмислен израз на разочарование.
- Преча ви - заключи огорчено.
- Не ни пречиш. - Хвана брадичката й и погали характерната за семейството трапчинка. - Просто си нещо изключително ценно и стана толкова важна за нас, че се страхуваме за теб и последното, което бихме искали, е нещо да ти се случи. Не сме склонни да поставяме живота ти в опасност, защото не искаме да те загубим. Обичам те. Обичам те - призна с очи. пълни с нежност и искреност. - Не искам нещо да се случи с теб. Разбираш ли?
Айлийн се развълнува и почувства отново познатата буца в гърлото.
- Моля те, недей да бъркаш нашата закрила със затвор - помоли я той.
- Не правя това. дядо - прошепна тя съкрушено. - Но се чувствам извън всичко важно, извън всичко ваше. Бих искала да имате по-голямо доверие в мен, да ми позволите да участвам. Изпитвам нужда да си отмъстя за всичко, което са ми сторили... - Сълзите не й позволиха да продължи.
Лицето на Ас изразяваше болка.
- Айлийн, остави ни тази нощ - каза той решително. - И след това ще говоря с Калеб, за да те включи в караулите.
Айлийн побесня, когато разбра, че дядо й беше отстъпил част от властта си над нея на Калеб. Сякаш всички бяха приели, че тя принадлежи на ванира и никой друг няма право да взема решения за нея.
- Защо трябва да го питаш? - изръмжа тя и избърса сълзите си.
- Защото е твоята половинка - сряза я дядо й. — И защото помиряваме клановете след война, продължила повече от две хиляди години. Ако един берсерк и един ванир се борят за това кой ще се грижи за една жена хибрид, това няма да помогне за постигането на мира.
- Но аз съм твоя внучка - извика тя обидено.