- Не искам да те отблъсна.
- Добре. - Калеб гледаше хипнотизиран плътните й, набъбнали от целувките устни.
- Аз също те излъгах - пое си дъх тя. - Защитих Дана и заради теб. Не исках да... — Прехапа устна и затвори очи, за да не се предаде на удоволствието. Не и преди да му каже онова, което искаше. - Не исках да те наранят, а ако раняха Дана, щяха да сторят това и на теб.
Калеб не й позволи да говори. Целуна я, докато я остави почти без дъх. Айлийн се отдръпна с усилие, за да хване лицето му с ръце.
- А сега ми кажи за какво точно ме излъга, преди да се самозапаля. Всички онези ужасни неща, които ми каза... - Загуби нишката на мисълта си, когато той я хвана под мишниците и леко я повдигна, за да може да хапе с наслада една от гърдите й. Да хапе, не да целува.
Калеб я засмука, облиза я и я погълна. Айлийн изсъска и извика от удоволствие. Беше пил кръв от гърдата й и нищо не му се струваше толкова еротично като това. После отново проникна в нея.
- Погледни ме - заповяда й той и хвана нежно косата й. Айлийн си помисли, че ще умре, ако този мъж продължава да навлиза в нея по този начин. Погледна го в очите и отново видя неукротимо желание в тях. Пак потрепери.
- На колене съм пред теб, Айлийн. Погледни ни. - Обходи телата им с поглед. Да, той стоеше на колене, а тя беше върху него. - Ти си единствената, която има такава власт над мен. А сега искам да ме изслушаш и да повярваш на всичко, което ще ти кажа. Не си дете, а истинска жена. - Погали женствените й форми с уважение, обгърна талията й с ръце и я прегърна като закрилник. - Жена, която ме побърква, и дъхът ми секва дори само когато я погледна. Не си страхливка, точно обратното. Спаси сестра ми, когато аз не можех да го направя, и ми се отдаде, когато имаше най-малко причини за това. Ти си смела и красива. И ме... подлудяваш...
Айлийн не можеше да прави друго, освен да гледа кучешките зъби и очите му.
- Вярваш ли ми? - попита той върху устните й. Без да мига, изцяло в негова власт, тя кимна бавно..
След това признание отново се отдадоха на удоволствието и пак достигнаха заедно до екстаза. Целуваха се, сграбчваха се, галеха се.
Калеб остана да лежи по гръб. Айлийн беше върху него, върху гърдите му. Едва имаха сили да дишат.
Калеб потърси лицето й с ръце и го вдигна към очите си.
Айлийн го гледаше с мокри мигли. Беше плакала при последния оргазъм и стоеше изнемощяла и съсипана в прегръдките му.
Калеб погали с устни малката трапчинка на брадичката й и после я целуна по устата.
Тя се изправи леко, като разпиля красивата си коса върху него, за да може да отвърне на целувката му по-удобно.
- Дай ми шанс - усмихна й се мило, докато галеше гърба й, прегръщаше я нежно и й даваше цялата си закрила. - Кажи го.
- Добре, Калеб. - Беше сломена.
- Никога вече недей да се отдалечаваш от мен. малката. Може да се караме, но няма да позволя да си тръгнеш отново.
Айлийн погледна очите, после устните му.
- Тогава никога повече не ми говори като тази сутрин, Калеб. Няма да позволя. Ако отново ме нараниш, ако отново ме обидиш, тираничен ванире, ще те убия. - Отпусна главата си върху гърдите му и потърка носа си в тях като сито и доволно котенце.
Калеб се усмихна и стаята заблестя.
- Айлийн, искам да заспиш така, докато съм вътре - прошепна в косата й.
- Така няма да мога. - Вече с пълно доверие целуна зърното му и отново го погледна в очите. - Още ли не си ми се наситил?
- Чувствам се пълноценен и изпълнен с теб - усмихна се той.
- Не, мили — каза, като провлачи нежно думите. — Аз съм тази, която е изпълнена с теб. - Повдигна вежда и се усмихна широко. - Коремът ми гори - прошепна и зарови лице в гърдите му. - Искам да се измия.
- Мръсна ли се чувстваш? - попита той.
- Не, Калеб. - Отново започна да го целува по устните, да ги хапе и да ги смуче с удоволствие. - Много си докачлив — пошегува се и го целуна по носа. - Мислех, че искаш...
- Не - отвърна той, като разтриваше гърба й. - Искам те така. Когато съм в теб и те усещам около себе си, чувствам облекчение, alainn. — Постави огромните си ръце върху задните й части и я притисна към себе си. — Не ме отхвърляй.
- Това заповед ли е? - попита тя, погали кожата му с устни и повдигна перфектните си вежди, за да го погледне.
- Не. Не е. — Той също я погледна. — Моля те. Айлийн, моля те... - Тя протегна ръка и постави пръсти върху устата му, за да го накара да замълчи. Калеб би се заклел, че тя хапе устни, за да не избухне в смях.
- Мълчи, малкия — сряза го, като го имитираше. — Никога не съм спала така, дори не знаех, че това е възможно, но мисля, че нищо не би ми било толкова приятно като това да спя с теб в себе си, глупако.
Погледна втренчено прозорците и им заповяда да се затворят. После заповяда на щорите да се спуснат изцяло.