Накани се да му обърне гръб, но Калеб с отчаян вик я сграбчи за лакътя и я накара да го погледне.
- Никой няма да ти говори така пред мен. Чу ли? - Хвана лицето й с две ръце и опря чело в нейното. - Пак бих го убил, Айлийн -заяви разстроено. - И не бих изпитвал угризения. Ти не си негова.
- Аз не съм ничия собственост, Калеб - отвърна тя, впечатлена от болката в гласа му. - Трябва да престанеш да гледаш на мен като на собственост. Не е нормално.
- Знам - призна Калеб, затвори очи и поклати глава. - Но те чувствам, сякаш си част от мен. Няма да позволя на никого да ти говори така.
- Калеб... - Обгърна врата му с ръце и го притисна към себе си. Не му се сърдеше, просто я беше страх от думите на Виктор. Ами ако нараняха Калеб? Ами ако... го убиеха? - Просто съм уплашена. Прегърни ме.
Калеб я прегърна, повдигна я от пода и я залюля в ръцете си.
- Нищо няма да ми се случи - успокои я той. - Наистина ли толкова се притесняваш за мен?
Айлийн притисна лице в шията му. Калеб не трябваше да знае колко е важен за нея сега.
Калеб съжали за всичко, което се беше случило между тях. Ако от самото начало се беше държал по различен начин, сега тя можеше да разкрие открито колко много я вълнува. Но тя му нямаше доверие, все още.
Въздъхна, уморен от тази ситуация. Беше трудно за мъж като него да очаква и да признае, че неговото щастие и настроение зависят от това момиче. От това дали някой ден ще му каже, че има нужда от него или че е важен за нея, или че го обича.
Той я обичаше. Беше влюбен. Опитваше се да изгони от мислите си това болезнено чувство на отхвърляне и я прегърна още по-силно.
- Знаеше ли? - попита я след малко. Зарови лице в извивката на рамото й. — Знаеше ли, че той те желае? Че те обича?
- Мисля... мисля, че да.
- Свиня - изръмжа Калеб. - И му имаше доверие? Разказваше му всичко? И той идваше в стаята ти всяка вечер?
- Да.
- И ти го пускаше да влезе? Той докосваше ли те?
- Какво? - Тя се отдръпна, за да го погледне в очите. - Не е възможно да ревнуваш.
- Отговори ми - заповяда й той, като се любуваше на кожата на шията й. - Той те е докосвал? Вземал ти е кръв?
Айлийн се почувства странно и усети адска топлина.
- Да - прехапа устни. Сега й се струваше ужасно и много интимно друг мъж да й взема кръв.
- Проклятие! - Калеб стисна устни. - Вбесен съм, Айлийн. Искам да го изритам в главата, за да съм сигурен, че е мъртъв.
-Калеб, погледни го. Мъртъв е. - Айлийн постави един кичур черна коса зад ухото му. - Ненавиждам онова, което ми сториха - призна тя. - Ядосана съм. - Отново зарови нос в шията му. Ароматът му я успокояваше.
- Не съжалявам за това, което направих, малката. Няма за какво да ми се караш - прошепна той. - Щях да го убия много преди това.
- Знам. - Целуна нежно шията му. - Не ти се сърдя, Калеб. Просто ме разстрои това, което направи. И съм притеснена от онова, което разкрихме. А кои са Лусиан и Сет?
- Сет е от нашите. Израсна с нас. Всъщност искаше да се обвърже със сестра ми.
- С Дана? - попита тя изненадано.
- Да.
- Но не го е направил.
- Не. Сестра ми не го обичаше. Отдавна не знаем нищо за него. Не очаквах, че ще се трансформира. Ужасна новина.
- А другият?
- Лусиан. - Гласът му стана заплашителен.
- Да.
- Беше могъщ воин, но още когато беше човек, се виждаше, че изпитва удоволствие от това да убива. На мен никога не ми е харесвал. Веднага след като се трансформира, напусна клана заедно със Сет и никога не чухме нещо повече за него. Въпреки това още не мога да повярвам. — Погали гърба й. — Те са опасни. Но аз ще те закрилям. Ще говорим с Ас, за да ни каже кои са другите двама. Ще видим дали ги познава.
- А за теб кой ще се грижи? - попита тя и го целуна по бузата.
- Какво е станало? — попитаха Мену и Каал, като гледаха развеселени сцената.
- Калеб ме защити — отвърна Айлийн.
- Самаел се е трансформирал — съобщи Калеб и я остави на пода. Не свали ръцете си от нея. - Накратко. Самаел търси средство, което да му позволи да излиза на слънчева светлина. Мислел, че кръвта на берсерките би могла да компенсира този недостатък. Поискал да изпробва теорията си с Хаде, в която бил влюбен, но Тор го изпреварил и я пожелал за своя саraid. Бил вбесен, преследвал ги из целия свят, за да отмъсти. Смятал, че Тор е откраднал неговата половинка. Когато ги открил, им отнел Айлийн и ги изтезавали години наред. Открил нещо... но не разбрахме какво.
- По дяволите! - каза замислено Каал. - Как не сме разбрали нищо от това?
- Откъде можехме да знаем? — упрекна го Калеб. - И още нещо. Основателите на сектата, която ни преследва, са Самаел, Лусиан и... Сет. Превърнали са се във вампири.
Мену се вцепени.
- Самаел се е трансформирал? - Гласът на Каал беше леден.