- Ти не си мой закрилник, Калеб. Вече имам Ас, Ноа и Адам, които се грижат за мен.
- Не! - Сграбчи я за раменете и се надвеси над нея. Тя трябваше да извие глава назад, за да го вижда. - Не разбираш...
- Какво трябва да разбирам? - попита предизвикателно. Вече не се страхуваше от него.
- Ти... си поверена на мен. - Помоли я с поглед да не му противоречи.
- Не ставай смешен - сряза го тя и нацупи устни. - И... ме пусни!
- Трудно ми е да стоя далече от теб, Айлийн, и не знам докога ще мога да издържа. Беше откровен. - Ти... ме желаеш.
Айлийн остана с отворена уста пред дързостта му. Не можеше да повярва на ушите си.
- Естествено, чудовище. Умирам за теб! - подигра се тя и се опита да отмести стената на гърдите му.
Калеб стисна устни и си наложи да се успокои. Престана да я докосва и отстъпи назад.
В същия момент тя отново пожела неговата близост и това я накара да се почувства глупава, побъркана. Каква беше тази игра? Отметна кичур от лицето си.
- Виж. Искам да опозная моята ванирска природа - поясни тя и се опита да разведри обстановката. - Простих ти, така че можем да заровим томахавките. Постарах се да разбера, че всичко е било част от ужасно объркване. Все пак вашите методи и желание за отмъщение не ми харесват. Няма да го забравя - предупреди го.
Не, разбира се, той не искаше война, нито тя да забрави случилото се между тях. Той искаше да изпушат „лулата на любовта".
- Не искам да воювам с теб, принцесо.
- В такъв случай ще ми помогнеш ли да разбера тази част от себе си, или трябва да се допитам до друг, който да ми обясни какво съм и откъде идвам? Сестра ти ми предложи своята помощ и тази вечер...
- Ще ти помогна за всичко необходимо. - Той се усмихна самодоволно. - Няма нужда да прибягваш към сестричката ми. Какво искаш да знаеш?
- Много неща... Ако не сте вампири, какво сте? Вече знам, че сте създадени от боговете, но ще ми го обясниш ли по-точно?
- Твоят дядо ти е разказал за двете раси богове, които са експериментирали с нас, нали? - Айлийн потвърди. - Ванирите са подкрепили асите в еволюционния план на Один за човечеството. Те забелязали, че берсерките придобиват все по-голяма власт. При хибридност с хора можело да се наруши равновесието на енергията на Мидгард. Затова било необходимо да има други воини, които да поддържат енергията на земята и да защитават хората. Воини, чиято задача щяла да бъде най-вече да контролират берсерките, за да не злоупотребяват с властта си. Берсерките са твърде привързани към рода и били неспособни да унищожат хибридите, които се подчинили на властта на Локи. А те били много.
- Върколаците.
- Да. Продължавали да ги смятат за част от клана. Не се престрашавали да ги убиват. Войните обаче не спирали и берсерките, които не станали изменници, загивали, защото върколаците ги избивали без милост и скрупули. Ванирите решили, че е настъпил моментът да се включат в плана за еволюцията и защита на човечеството. Щом асите имали представители в Мидгард, те също имали желание за това. Освен това така щели да изравнят силите си с асите, за да могат да се пазят и от тях. Имали някакви стари спречквания и въпреки че били в примирие, не било много препоръчително единият от двата клана богове, които владеели Асгард, да има толкова силна войска, а другият - никаква. Освен това Локи прекалявал със своите номера и решили, че допълнителна помощ няма да бъде излишна.
- И тогава създали вас.
- Ами не точно. Ние сме много по-млади от берсерките. Появили сме се преди около две хиляди години. Времена, когато създадената от Локи тъмнина се разпростирала по Земята и когато берсерките едва успявали да контролират вредите, които хората си причинявали помежду си. Ванирите изобщо не са войнствени. Нямали бойни умения. Те олицетворяват богатството, създават магическото изкуство, издигат в култ любовта, удоволствието и сексуалността, носят плодовитост и мир. Поискали обаче да се намесят в ситуацията, за да помогнат да се възстанови балансът. Така че изучили клановете на човешки воини, които обитавали земята, и ги мутирали генетично. Подбрали спартанци, викинги и келти, хора, които владеели изкуството на войната и меча, и им предложили множество дарби. Ньорд, Фрейр и Фрея, основните ванирски богове, осъществили нашата трансформация.
- Как са ви трансформирали? - попита тя и се доближи до него. Искаше да го докосне и сама да проучи тези изменения.
Калеб се почувства слаб, когато тя се приближи. Неговото чийзкейкче с малини беше вече твърде близо.
- Фрея ни дарила със сила. Дала ни физическата красота.
- Преди си бил някакво чучело? - попита тя и повдигна вежди. Калеб избухна в смях.
- Направила ни привлекателни в очите на околните и много сексуално активни, изпълнени с еротика, каквато не притежава никое друго същество на земята. - Произнесе последното с толкова гърлен глас, че Айлийн потрепери. - Дарила ни с умения на лечители и така раните по нашите тела се затварят и се възстановяваме бързо. Дарила ни с магически способности, като телепатията, умението да летим и телекинезата. Но не всичко, което блести, е злато. На Фрея й омръзнало да пролива кървави сълзи, от червено злато, когато съпругът й Од я оставял сама дълго време. И в момент на отчаяние направила така, че да сме слаби пред онези, които щели да бъдат нашата половинка за вечността, нашите истински жени. Отнела способността ни да утоляваме глада си и ни отредила вечен живот в постоянен глад, докато не открием истинската си половинка, нашата caraid. Кръвта й щяла бъде за нас нещо като амброзия.