- Така че Фрея е казала нещо като: „Пийте сълзите ми".
- Приблизително. Тогава, само тогава, ще бъдем зависими от нашата половинка, ще й се отдадем, защото без нейната кръв ще умрем, а по-слабите ще се превърнат в nosferatum.
- Как?
- Локи притежава радар за уязвимостта на душата на ванирите. Открива онези, които са отхвърлени от своите caraid, и им предлага да избират между смъртта, която настъпва неизбежно без нейната кръв, и вечния живот, свързан с пиене и утоляване на глада от хората. Локи ти предлага да престанеш да гладуваш и да се нахраниш със смъртта на някое човешко същество. В замяна на това отнема душите. Много ванири се съгласяват - вдигна примирено рамене.
- Твърдиш, че всички вампири са мъже, отхвърлени от своята половинка?
- Почти всички. Или мъже, които са се уморили да ги търсят. Както виждаш, пред вас сме уязвими. Колкото повече време минава, без да сме открили нашата половинка, толкова по-близо до нас е Локи. Ако я открием и тя ни отхвърли, тогава, ако нямаме чест, отстъпваме пред това, което ни предлага Локи. Ние сме слаби, защото, въпреки че душата ни е безсмъртна, продължава да бъде човешка. Затова половинката за ванира е свещена. С нея възвръщаме усещането за вкус, окончателно затваряме вратата пред Локи. утоляваме глада, поддържаме нашето безсмъртие и дарби. Ако не получим благоволението на нашата caraid и ако тя ни лишава от своята кръв, след като веднъж сме опитали от нея, ако по някаква причина отхвърля нашата природа, ние избираме между смъртта или това да предадем душата си на дяволското изчадие. Разбираш ли? Най-важното за нас е да открием нашата жена и след това да я задържим до себе си.
- Напомня ми девиза на династията Синстър - прошепна тя. Обожаваше Стефани Лорънс51.
- На кого?
- Няма значение. Ами ако чувствате, че е тя, но не сте опитали кръвта й? Какво се случва тогава? - попита заинтригувано.
- Тогава се опитваме да не губим надежда и се подлагаме на мъките на осъдените на смърт, докато не пием от нея.
Айлийн прехапа устни, за да не го попита онова, което я глождеше. Калеб имаше ли своя caraid? Изведнъж неочаквано пробождане на ревност прониза сърцето й. Не възнамеряваше да анализира тази реакция.
- Очевидно е, че ви е създала жена - промърмори тя, наклони глава и го огледа. - Мисля, че ще направя фенклуб във Фейсбук. Клуб на феновете на Фрея — потвърди с усмивка.
Ванирите бяха въплъщение на мокрите сънища на всяка жена. Красиви, силни и властни, но същевременно уязвими и послушни пред своите жени. По дяволите тази Фрея! Била е съвършен творец.
- А жените? Трябва да чакат мъжете да дойдат и да ги поискат ли?
- За тях също е истинско проклятие - процеди той през кучешките си зъби. - Болезнено е дълго време никой да не те пожелае, нали? - Повдигна едната си вежда.
- Не знам - отвърна тя студено.
- Фрея вярва в истинската любов и се надява, че вечните половинки се откриват. Дали ще се разпознаят, или не, зависи от нас.
-Но вие използвате кучешките си зъби и за други неща, освен за да пиете кръв от вашата caraid - посочи тя и отново погледна мъжествените му чувствени устни.
- Ние не пием от хората, за да оцелеем - поясни той, като се любуваше на блестящите й очи. - Ако се е случвало да пием от тях, то е било, за да разберем за събития, които са важни за нашите цели, и защото сме имали нужда от информацията, която е запечатана в кръвта на съответния субект. В нашите вкусови луковици има нещо като четец на информация и понякога се налага да го използваме. В малки количества. Човешката кръв ни изкушава, но не е важна за нас. И без нея можем да живеем.
- Малки количества? Така убивате хората - прошепна тя през зъби. - Самаел уби Микаил. Обезкърви го.
- Самаел е затворен заради това. Ванирите са ни оставили ясни правила. Не можем да злоупотребяваме с нашата сила спрямо хората, но той се побърка. Загуби контрол.